Приемате ли, че Бог съществува? А Аллах? Или Буда? Може би Шива? Защо не? А защо да? Отговорът на този въпрос трябва да го намери всеки сам за себе си – поне това беше един от изводите, до които достигнах на впечатляващата скорошна дискусия в социален център "Аделанте" в София.
Още: След Сирия и Асад: Режимът в Иран ли е следващ?
Поводът за поредната сбирка в този истински храм на алтернативното мислене беше следната тема – религиозното обучение в училище. Като илюстрация на този въпрос беше представен филмът на британския биолог Ричард Доукинс "Faith School Menance" (Заплахата от религиозните училища).
Преди да изложа собственото си мнение по темата, подкрепено с нюанси от позициите на участниците в дискусията (казвам нюанси, защото просто няма как да предам всичко казано и споделено, тъй като то трябва да се преживее), ще представя няколко факта от самия филм.
На първо място – вече една трета от държавните училища във Великобритания са религиозни. Говорим за различни религии – католицизъм, протестанство, ислям, хиндуизъм. Възходът на тази практика настъпва при управлението на Тони Блеър – тогавашният министър на образованието Чарлз Кларк застъпва тезата, че трябва да има подкрепа за всички видове религиозни държавни училища. В интервю с Доукинс, Кларк не се съгласява, че държавата трябва да се откаже от финансирането на религиозните училища и да ги остави сами да търсят средства.
Още: Защо малка и бедна Молдова (не) бърза за ЕС
Още: Олаф Шолц загуби вота на доверие. Какво предстои?
В анкета, проведена специално за филма, се оказва, че 59% от запитаните предпочитат държавните училища да не се делят на светски и религиозни. Показани са и интересни примери – оказва се, че в определени области в Англия до жилището на средностатистическия англичанин има далеч по-богат избор от религиозни училища, отколкото от светски. Има и твърдения на родители, че за да влезе детето им в дадено училище, им е "подсказвано" да "прегърнат" съответната вяра, както и да помогнат материално за каузата – например за ремонт на църква. Официално от съответната църква отричат такива практики. По официални данни две трети от училищата, чиито възпитаници изкарват отличен резултат на тестовете SAT, са религиозни.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Какво точно обаче учат децата в държавни религиозни училища? Оказва се, че отговорът на този въпрос е доста труден. В самия филм само едно мюсюлманско училище позволи на Доукинс да влезе в учебен час с камера. Както директорът на училището, така и учителката по биология твърдяха, че те учат възпитаниците си да мислят критично и да решават сами дали да се доверяват на науката или на исляма. Проверка на това твърдение показа нещо малко по-различно – 60 от 60 обучавани деца в десети клас казват, че не вярват, че шимпанзетата и хората са братовчеди, защото в Корана не е така. Самият Доукинс като биолог и етолог обясни на децата, че хората са примати така, както и маймуните. В друг пример пък децата му обясняваха, че солената и сладката вода не се смесват, защото има естествена бариера в моретата и океаните – версия, застъпена в Корана (сура 55, Аят 19-20: „Пусна Той две морета да се срещнат, но между тях има преграда, която не престъпват).
Всички тези примери и най-вече фактът, че религията разчита на твърди модели и закостенели авторитети ме карат да заемам позиция категорично против въвеждането на религиозно обучение в училищата. Особено пък ако с тази дейност се занимават свещеници, равини или ходжи. Защото за тях свещената книга на съответната религия е необорима. Нямаше човек на дискусията, който да зае противна позиция.
Мнението ми, а и това на чудесните хора, с които имах възможност да дискутирам, далеч не означава, че отричаме изучаването на религията. Но нека то става като предмет, в който се набляга на ролята ѝ за формирането на историческата идентичност и културното ни наследство – както нашето, така и на други народи. Защото само широкият спектър от гледни точки може да подтикне критичното ни мислене, да ни кара да задаваме въпроси, да се съмняваме и да търсим истината в гората от многобройни факти. Или с други думи – да събуди любопитството ни.
Още: Защо Северна Корея този път не се подигра на Сеул
Още: Иран: Страх и объркване от краха на Асад
Научно изследване, направено пак във Великобритания, показва, че малките деца често си обясняват заобикалящия ги свят чрез целева връзка – например когато ни сърби, се чешем. Например – във филма деца на 4 годинки бяха питани следното: Защо водата в затворено езеро е неподвижна? Отговор А: Защото няма откъде са влее поток или река и отговор Б – защото така животните, които искат да се разхладят, няма да бъдат залети от вълна. И четири от пет дечица отговаряха второто.
За финал искам да завърша с едно свое разбиране за вярата – не за религията. Вярвам, че ние не сме просто атеистични обвивки от месо, разхождащи се средно по 70 години на тази планета. Вярвам, че всеки сам за себе си трябва да открие божественото в душата си – чрез самовглъбяване и размишление. Вярвам, че енергията не се губи, а само се трансформира. Вярвам и в принципа на емпатията – че всеки човек трябва да твори добро заради самото добро, а не защото очаква това да се превърне в дивидент. И вярвам, че добрите хора са първата крачка към божественото.
