Приемате ли, че Бог съществува? А Аллах? Или Буда? Може би Шива? Защо не? А защо да? Отговорът на този въпрос трябва да го намери всеки сам за себе си – поне това беше един от изводите, до които достигнах на впечатляващата скорошна дискусия в социален център "Аделанте" в София.
Поводът за поредната сбирка в този истински храм на алтернативното мислене беше следната тема – религиозното обучение в училище. Като илюстрация на този въпрос беше представен филмът на британския биолог Ричард Доукинс "Faith School Menance" (Заплахата от религиозните училища).
Преди да изложа собственото си мнение по темата, подкрепено с нюанси от позициите на участниците в дискусията (казвам нюанси, защото просто няма как да предам всичко казано и споделено, тъй като то трябва да се преживее), ще представя няколко факта от самия филм.
На първо място – вече една трета от държавните училища във Великобритания са религиозни. Говорим за различни религии – католицизъм, протестанство, ислям, хиндуизъм. Възходът на тази практика настъпва при управлението на Тони Блеър – тогавашният министър на образованието Чарлз Кларк застъпва тезата, че трябва да има подкрепа за всички видове религиозни държавни училища. В интервю с Доукинс, Кларк не се съгласява, че държавата трябва да се откаже от финансирането на религиозните училища и да ги остави сами да търсят средства.
В анкета, проведена специално за филма, се оказва, че 59% от запитаните предпочитат държавните училища да не се делят на светски и религиозни. Показани са и интересни примери – оказва се, че в определени области в Англия до жилището на средностатистическия англичанин има далеч по-богат избор от религиозни училища, отколкото от светски. Има и твърдения на родители, че за да влезе детето им в дадено училище, им е "подсказвано" да "прегърнат" съответната вяра, както и да помогнат материално за каузата – например за ремонт на църква. Официално от съответната църква отричат такива практики. По официални данни две трети от училищата, чиито възпитаници изкарват отличен резултат на тестовете SAT, са религиозни.
Какво точно обаче учат децата в държавни религиозни училища? Оказва се, че отговорът на този въпрос е доста труден. В самия филм само едно мюсюлманско училище позволи на Доукинс да влезе в учебен час с камера. Както директорът на училището, така и учителката по биология твърдяха, че те учат възпитаниците си да мислят критично и да решават сами дали да се доверяват на науката или на исляма. Проверка на това твърдение показа нещо малко по-различно – 60 от 60 обучавани деца в десети клас казват, че не вярват, че шимпанзетата и хората са братовчеди, защото в Корана не е така. Самият Доукинс като биолог и етолог обясни на децата, че хората са примати така, както и маймуните. В друг пример пък децата му обясняваха, че солената и сладката вода не се смесват, защото има естествена бариера в моретата и океаните – версия, застъпена в Корана (сура 55, Аят 19-20: „Пусна Той две морета да се срещнат, но между тях има преграда, която не престъпват).
Всички тези примери и най-вече фактът, че религията разчита на твърди модели и закостенели авторитети ме карат да заемам позиция категорично против въвеждането на религиозно обучение в училищата. Особено пък ако с тази дейност се занимават свещеници, равини или ходжи. Защото за тях свещената книга на съответната религия е необорима. Нямаше човек на дискусията, който да зае противна позиция.
Мнението ми, а и това на чудесните хора, с които имах възможност да дискутирам, далеч не означава, че отричаме изучаването на религията. Но нека то става като предмет, в който се набляга на ролята ѝ за формирането на историческата идентичност и културното ни наследство – както нашето, така и на други народи. Защото само широкият спектър от гледни точки може да подтикне критичното ни мислене, да ни кара да задаваме въпроси, да се съмняваме и да търсим истината в гората от многобройни факти. Или с други думи – да събуди любопитството ни.
Научно изследване, направено пак във Великобритания, показва, че малките деца често си обясняват заобикалящия ги свят чрез целева връзка – например когато ни сърби, се чешем. Например – във филма деца на 4 годинки бяха питани следното: Защо водата в затворено езеро е неподвижна? Отговор А: Защото няма откъде са влее поток или река и отговор Б – защото така животните, които искат да се разхладят, няма да бъдат залети от вълна. И четири от пет дечица отговаряха второто.
За финал искам да завърша с едно свое разбиране за вярата – не за религията. Вярвам, че ние не сме просто атеистични обвивки от месо, разхождащи се средно по 70 години на тази планета. Вярвам, че всеки сам за себе си трябва да открие божественото в душата си – чрез самовглъбяване и размишление. Вярвам, че енергията не се губи, а само се трансформира. Вярвам и в принципа на емпатията – че всеки човек трябва да твори добро заради самото добро, а не защото очаква това да се превърне в дивидент. И вярвам, че добрите хора са първата крачка към божественото.
