Време е за таблети или е време за друго?

Обявеният от „Има такъв народ“ приоритет за образованието трудно може да бъде приет с разбиране от хората, които ежедневно срещат проблемите и недостатъците на образованието у нас. В предизборната си програма, тази партия предложи мерки за промяна в образователната система, които, подходящи или не, имат връзка с реалността.

Още: Просташката реч от най-високата трибуна на България

Още: DeepSeek или как Китай обърка сметките на Big Tech

Странно е, че от всички тези мерки ИТН избра да развее флага на устройствата при представянето на приоритетите си за управление. Това може да е признак на прибързаност, на опит за демонстрация на амбициозност, на неразбиране на проблемите в училищата или, още по-лошо, на нежелание те да бъдат решени. Ясно е, че предоставянето на до 1 милион таблети и лаптопи на училищната система не би решило дълбоките ѝ проблеми.

Трябва да ни притеснява това, че образователната ни системата се разделя всъщност на две. В едната се случва учене, а в другата, особено в сегрегираните училища, но не само, учебният процес е силно засегнат от социални фактори и дисфункционалности на системата, които на практика го провалят, независимо от това какво пише в официалните документи.

Някои от съществените въпроси за образованието ни са: как да мотивираме децата да учат и да постигат добри резултати, как да получим отговорното съдействие на родителите, и как да осигурим условия на учителите да преподават ефективно, с достойнство и удовлетворение.

Още: Каква ли щеше да е България, ако бяхме узнали истината за ДС

Още: България: Предстоят мъчителни решения за бъдещето

Дори и всяко дете в България да получи таблет, това не би гарантирало повече или по-добро учене. Като учител имах ученици, на които предоставихме устройства и нужния софтуер през изминалата година, но които въпреки това не се включваха в онлайн учебните занятия. Този „малък“ детайл от опита на много от нас е показателен за това какво е съществено.

Може би от маркетингова гледна точка е по-удачно за партиите да говорят за таблети и лаптопи, отколкото за реформа на модела на финансиране и управление на училищата или други важни теми, които самите те имат заложени в програмите си. Съставянето на ново Народно събрание и наближаването на нова учебна година предлагат добър момент партиите да подложат своите предложения на обществен и парламентарен дебат, с цел да се отсеят най-добрите решения измежду всичко, което предлагат или пропускат да предложат за образованието.

И все пак, ако ще водим сериозна дискусия за това как технологиите могат да ни помогнат да подобрим образованието, един от вариантите е да помислим за това как може да ги ползваме, за да се борим със системните отсъствия в училищата. В някои от тях, този проблем е придобил много притеснителни мащаби.

Има държави, като Обединеното кралство и САЩ, в които се ползват електронни системи, които отчитат дали ученикът е влязъл в училище – например, чрез пръстов отпечатък или лицево разпознаване. Тези технологии могат да бъдат директно свързани с електронен дневник, социални служби и служби за закрила на детето. Целият процес може да бъде автоматизиран с цел присъствието или отсъствието на всеки ученик да се отчита реално и ефективно.

Още: Какво очаква севернокорейците в Украйна, ако се върнат вкъщи

Още: Ще спрат ли да дават войници на Русия

Това би имало няколко добри ефекта: повишена посещаемост и подобрени академични резултати за учениците, които отсъстват често, смекчаване на административната тежест върху учителите, въвеждане на повече прозрачност, и облекчаване на стреса, който учителите често изпитват когато решават дали да пишат отсъствия.

Последната точка не е за подценяване, защото има случаи, в които учителите не пишат отсъствия поради страх от отмъщение от страна на родители или ученици, или от порицание от страна на училищни дирекции водещи по-отпусната политика спрямо отсъствията. Автоматизираното отчитане на посещаемостта би довело до ситуация, в която ученикът ясно вижда, че неговите действия водят до последствията предвидени в закона. А това би култивирало у него отговорност и уважение към училището.

Автор: Явор Хаджиев