Време е българите в чужбина да разберат, че сами са си виновни

Вчерашните избори бяха поредните, в които пред секциите в чужбина се извиха зловещи опашки.

Че изборните правила се променяха до последно, е факт. Че те по принцип се променят едва ли не за всеки избори, също е факт. Да се приема обаче упоритото внушение, че българската държава е единствено виновна за хаоса зад граница е абсолютно грешно.

България има едно от най-либералните законодателства по отношение на гласуването на сънародниците ни извън страната. Повечето европейски страни, макар че са по-богати, изобщо не си правят труда да организират задгранични секции.

България обаче упорства и го прави. За да улесни максимално процеса, логично, законодателството предвижда някои възможни процедури, които ако бъдат изпълнени, проблемите биха били далеч по-малки.

Тези усилия обаче, по закон, следва да бъдат направени не от държавата, а от сънародниците ни в чужбина. Усилия, които те упорито отказват да направят.

Ако на някой не му е известно, секциите зад граница се откриват на много прост принцип - определен брой - автоматично от Външно министерство, а останалите - на база предварително подадените заявления за гласуване.

И тук идва важният момент.

Българите в чужбина просто не си правят труда да подават заявления или да полагат каквито и да е усилия да облекчат гласуването предварително. Поне по-голямата част от тях. Повечето емигранти винаги решават, че могат да се изсипят в някоя секция и тепърва да минават бюрократичните стъпки за вота. Което, естествено, забавя целия процес неимоверно.

За настоящите избори предварително подадените заявления са около 35 000. Гласувалите вчера обаче са над 87 000. В проблемната Великобритания положението е същото - 7000 предварително подадени заявления, а реално гласували - над 15 000 души.

Това означава, че по-малко от половината българи зад граница си правят труда да подават заявления. Останалото болшинство тепърва в деня на изборите се налага да преминава през процедурата за вписване в избирателните списъци. И логично - целият изборен процес се забавя.

Не е сложна логиката, че ако на базата на 7000 заявили се предварително, се открият 50 секции, но в изборния ден излязат да гласуват 15 000, които вместо да бъдат поети от двоен брой секции, се налага да гласуват в същите 50, ще има проблем.

Време е някой да каже на българите зад граница, че сами са си виновни. Че ако бяха положили минималното усилие да подадат заявление или да попълнят нужната за гласуване декларация предварително, вероятно щяха да чакат по-малко и секциите щяха да бъдат повече.

България далеч не е еталон за перфектна изборна организация. Когато обаче го има моментът на минималната логична лична отговорност, няма как някой друг да е виновен.

Автор: Десислава Любомирова