Безспорно най-интересното събитие от изминалия уикенд беше 49-ият конгрес на БСП. Още по-интригуващи са процесите, които протичат в левицата от заставането начело на партията на Корнелия Нинова. Вътрешното противопоставяне в БСП е сериозно, а именно то ще определи бъдещето на партията.
Неговото начало датира още от встъпването в длъжност на Нинова като председател на БСП. В публичното и медийно пространство обаче, то излезе наяве доста по-късно. Логичните въпроси са няколко. Защо се получи това противопоставяне в БСП и откъде дойде то?
Години наред БСП неуморно и последователно си изграждаше облика на системна партия, която е съсредоточена в лично облагодетелстване на партийците си и власт "на всяка цена". За целта се влизаше във всякакви абсурдни коалиции, с ДПС и НДСВ, приемаха се скандални закони. Псевдосоциалистическата партия прие дори плосък данък - нещо абсурдно като идея за лявото пространство. В спомените ми изникват шегите и усмивките между Сергей Станишев и Бойко Борисов, докато Нинова призоваваше премиера "да се разберат като мъже". Лидерът на ГЕРБ преспокойно подаваше оставка, защото беше напълно наясно, че Станишев няма как да "го бие", както обича да се изразява премиера. Във всеки един смисъл на думата. Истинска политическа идилия и послушна импотентна опозиция. След промяната в ръководството на БСП, от Левицата сериозно втвърдиха тона към ГЕРБ. В съзнанието на хората обаче, БСП си остана системна партия. И как да бъде иначе, когато въпреки промяната в ръководство представители на социалистите останаха Станишев, Миков, Гергов и така нататък. Съвсем логично изниква въпросът може ли и иска ли БСП да се промени?
Промяната на политиката в БСП - причина за противопоставянето
Мнозина упрекват лидера на партията Корнелия Нинова за противопоставянето в БСП. И наистина противоборството в партията е предизвикано от действията на Нинова и съратниците ѝ, които поеха нов курс в развитието на партията. Впрочем той може да се олицетвори с един много прост пример, който Нинова даде по време на речта си.
"Имахме изпратена мисия от ПЕС за разговори може ли БСП да отстъпи за Истанбулската конвенция. Един член на делегацията ми каза: "Ние сме прогресивни партии. Ние не можем да вървим след мнението на хората. Това е популизъм. Ние трябва да ги водим. Членовете на БСП и българите явно не разбирате прогресивните тенденции, те не са ограмотени. Нашата роля е да им обясняваме, а не да ги следваме". Пред 25 души свидетели, част от които са тук в залата, заявих: "Уважаема госпожо, Вие сте дошли в моята родина, седите в моя кабинет и ми обяснявате, че моята партия и моят народ е неграмотен, защото не разбира джендър идеологията. Или си оттеглете думите, или срещата току-що приключи".
Истината е, че независимо дали са правилни или не, Нинова се съобразява с позициите на обикновените социалисти. Предишното ръководство на БСП твърдо следваше линията на ПЕС и изборните резултати бяха повече от показателни. Това обаче далеч не е единствената причина за противопоставянето в БСП. Далеч по-сериозна причина са олигархичните зависимости вътре в БСП. Нека си припомним друг цитат от речта на Нинова.
"Всички пороци на политическата класа на прехода, на задкулисието, на бизнес интересите, на подмяната, натиска и парите, срещу които се борим три години, мощно нахлуха в БСП за три седмици, откакто заявих, че съм готова да се оттегля и да пристъпим към пряк избор на председател. И в най-лошите си прогнози не съм допускала, че с това решение мога да отприщя такъв бент."
Тук вече Нинова каза само частичка от истината. А тя е, че задкулисието, бизнес интересите и т.н не са нахлули в БСП през последните три седмици. Те са овладели партията много отдавна и удобно определят политиката ѝ. Именно тези неща са причината избирателите да не приемат БСП като по-добра алтернатива за управление от ГЕРБ. И докато тези неща не бъдат отстранени, БСП няма да получи и доверието на избирателите.
Нинова показа надмощие, но какво носи това?
Безспорен факт е, че на изминалия конгрес Нинова доказа, че се ползва с доверието на по-голяма част от делегатите. Надмощието ѝ сред редовите социалисти е още по-голямо. Това е повече от естествено, като се има предвид отвращението от вътрешната ѝ опозиция. Не може да се отрече, че тя направи силни ходове в овладяването на собствената си партия. Преместването на тежестта на партията от върха към общинските партийни организации, намаляването на финансирането в центъра и увеличаване на субсидията на структурите, прекият избор на председател и вкарването на кандидати от гражданската листа бяха все стъпки в тази посока. По този начин тя си осигури известен вътрешен комфорт, но той е крайно недостатъчен. Може би най-важната част от конгреса беше изявлението на Нинова, че БСП не се продава.
"Различни политически и икономически лобита задвижиха интересите си за овладяване на БСП и поставяне начело на друг председател. На тези бизнесмени, които отвън се бъркат в партийните ни работи, искам да кажа оттук, от тази зала, защото аз не ходя в кабинетите им: Наиграхте се. Затворете си портфейлите. БСП не се продава. БСП не е стока. БСП е кауза. Ако можете да купите десет, двадесет, тридесет търговци в храма, то зад каузата стоим хиляди, които не се търгуваме. По-скоро търговците ще напуснат храма, отколкото да го превземете отвътре."
Именно тук е разковничето, което ще определи бъдещето на партията. Както вече отбелязах, "търговците отдавна са в храма". Въпросът е има ли кой да ги изгони. И тук Нинова и съратниците ѝ трябва да докажат дали действията им съответстват на думите.
"Треските за дялане" на Нинова
"Аз имам много трески за дялане. Стилът ми е силов, както каза някой, не познавам задна скорост, като кажа нещо, го правя докрай. Липсва ми гъвкавост и изглежда, че това не е добро качество за политик. Но никога и по никакъв повод не съм пренебрегвала колективните органи и колективното начало в партията. Другото внушение е, че сменяме идеологията. Попитах веднъж другарите откъде идва това обвинение, след като в действията си нито за миг не сме отстъпвали от програмата на партията, получих отговор - отхвърлянето на Истанбулската конвенция е отстъпление от лявата идеология."
Тук Нинова показа истинско ораторство майсторство, свирейки виртуозно по струните на социалистическото доверие. Стилът ѝ наистина е силов, често я обвиняват в липса на харизматичност, но това не е най-големият ѝ проблем. Истинският проблем е нейното приватизационно минало. Макар и често българите да сме сочени като пример за късопаметност, всъщност народопсихологията ни е трудно опрощаваща. Дори когато обвиненията към някого са недоказани, зачеркнем ли го "с дебелия маркер", мнението ни трудно може да се промени. "Когнитивен дисонанс" в представите ни може да постигне само този, който успее някак да ни убеди, че е част от нас. Трудна задача за който и да било български политик или партия. Повече заслужиха разграничението "те", с толкова богата палитра от емоции и народно творчество по "техен" адрес.
Медийното отразяване
С интерес проследих отразяването на конгреса от българската журналистическа следа. Принципът, че съдържанието се познава от заглавието в голяма степен беше спазен. В повечето български медии липсваше дълбочинен анализ на процесите, които доведоха до взетите решения на конгреса - независимо дали става въпрос за бъдещия избор на председател на партията или оставането на Нинова начело на социалистите. В повечето анализи липсваха аргументите към изложените твърдения, в едната или другата посока. Защото представянето на дадено събитие ни прави единствено новинари, журналистиката изисква много повече.
Автор: Тодор Беленски
