В началото на последното десетилие Валери С. внезапно осъзнал, че е добре да направи партия.
След дълги години в медиите Валери С. забелязал, че има дълбока връзка между успеха на неговия предшественик в патриотичното дело Волен С. и изявите му по SКАТ и че би било глупаво той да пропилее тази възможност и да не се възползва от собствената си телевизия, която като с мачете да му проправи път в дълбоките джунгли на политиката. Валери С. вероятно забелязал още следното: че в страната има милиони патриотично настроени хора, които мислят, че щом по една телевизия пускат народна музика, то сякаш задължително има някаква обещаваща връзка между песните на вечно засмяни, турили здравец или друга тъпотия на ухото си фолклорни типажи, и политическите предавания във вечерния блок: щом първото е народно, хубаво и рипват калинки, второто е по необходимост добро, патриотично и правилно.
Тогава, в онези ранни години, Валери С. се запознал с Шумът. Шумът му станал най-пръв приятел. Валери С. разбрал, че единствено големият Шум може да го вкара в политиката, тъй като в тази страна да се говори аргументирано, разумно и последователно, било нещо нечувано и невъзможно, а напредък в политиката сполетявал само онези, които владеят Шумът, Врявата, Крясъка и други подобни триади на смисъла. Затова Валери С. общо взето пошумял здравата, посърфирал хубавичко по патриотичната вълна, ловко прозрял съдбоносния отлив от доверието във Волен С. (покрай "златния пръст" и други садо-мазо истории) и лека полека поседнал на патриотичния трон, където е винаги скандално-сладко, като в роман на Венета Райкова, но дегизиран като строг народен химн от зората на ХХ-ти век.
И ето, че Валери С. се оказал на власт. На два пъти подкрепял ГЕРБ, което му се отплатило богато и пребогато, като втория път го дарили дори с мястото на вицепремиер. И тогава с него започнало да се случва нещо странно: Шумът започнал да го изнервя.
Слънчев бряг, дискотеките, баровете, това било само началото. Още тогава някой е трябвало да се усети и да му каже - Господин С., щом това ви изнервя, какво остава за други работи, ще прощавате? Та на вас ви е толкова къс фитила, че ако има протести, ще ви се случи онова, което се случи с Пеевски - не разбирате ли?
Валери С. обаче все по-малко и все по-рядко разбира. За този човек всичко в момента е Шум.
Шум е, когато кресливите майки на деца с увреждания водят уж болните си деца на протест.
Шум е, когато - може да сте сигурни, че предстои да бъдат наречени така - шепа соросоиди искат оставката му пред Министерски съвет.
Шум е, когато собствената му коалиция се разпада и раздърпва, а това разпада и раздърпва правителството, защото Валери С. е над тази държава, над собствената си партия, над проблемите на хората, над всичко останало.
Шум е, когато вместо да признае вина за бруталното си изказване за майките на деца с увреждания, твърди, че това е "кампания" срещу него. Естествено, че е кампания, Валери С., все повече хора организирано ще искат твоята оставка и няма да спрат, докато не завършват кампанията.
Шум е, когато твърдиш, че медиите били "извадили от контекста" изказването му - какъв контекст, Валери С.? Какъв контекст може да оправдае фразата с уж болните деца? Възможно ли е действително да не разбираш, че тези хора имат проблем и ако нямаха, нямаше да спят на палатки на жълтите павета, а щяха да си живеят нормално и също като теб да се нервят на шума на Слънчев бряг, понеже са изчистили всички други трудности в живота им и е останал единствено баланса на децибелите по време на почивка.
Казвано е, че Достоевски построява някои от романите си върху следния въпрос: възможно ли е да приемем свят, който е много щастлив, но е построен върху сълзата на едно-единствено дете?
А въпросът, който трябва да се зададе на Валери С. е: възможно ли е да живеем в свят, в който някои деца с проблеми се чувстват по-добре, а е построен върху неговата оставка?
Доста възможно. Това би било последният Шум, който ще се вдигне около Валери С.
Автор: Райко Байчев
