Едва ли в наши дни има по-голяма мистерия от Бермудския триъгълник. Дори митичната Атлантида не занимава човешкия ум толкова, колкото тази част от Атлантическия океан. Интересът едва ли е само заради неразгаданите тайни, свързани с изчезналите кораби и самолети в тоя географски район – и на други места в света стават катастрофи с кораби и самолети, чиито останки не могат да бъдат открити. По-скоро се дължи на концентрацията на инцидентите в едно наглед неособено голямо пространство. Сигурно това е и обяснението наименованието „Бермудски триъгълник“ вече да се е превърнало в нарицателно за нещо безвъзвратно загубено.
Дали са загубени безвъзвратно милионите български левове, концентрирани в опит за интеграция на ромската общност? Досега ефектът клони към нула – системата на образованието все още не е обхванала децата от този етнос. А резултатът е, че младите роми са неграмотни в буквалния смисъл. Това ако не е своеобразен Бермудски триъгълник...
И да уточня – нямам никакви предразсъдъци към ромите като етнос. Дори обратно – трябва да им се признае, че са колоритни, находчиви, родени музиканти… Думата ми е за прахосаните средства, чието предназначение уж е да подобри битието им, да се преодолее тяхната сегрегация. Неизвестно къде потъват парите за измъкване на ромите от житейското блато, но със сигурност не отиват на правилното място. Ако не беше така, все щеше да има някакъв резултат – било в мотивацията им да се образоват, било в активното търсене на работа и реализацията им на трудовия пазар, било в намаляване на престъпността сред тях. В случая ефектът на Бермудския триъгълник се проявява вероятно заради липса на адекватен контрол върху отпуснатите средства и недостатъчно обективен анализ за ползите и грешките.
Вероятно има нещо сгрешено в подхода. Всички знаем, че няма смисъл да подаряваме риба на гладния, а да го научим да я лови. Но на практика на какво научихме ромите – че имат права, но не и задължения като да си плащат тока, например. Или че като бъдат съборени незаконните им къщи, непременно трябва да им бъде осигурено общинско жилище. А също и че заради многобройните социални помощи, просто няма нужда да полагат труд.
Преди всички избори те са най-ухажваната част от обществото ни. Политиците се заиграват с поставените в подчинение от влиятелни ромски кланове, за да спечелят гласовете им, а след това забравят за тях. До следващите избори. Дори няма да споменавам цената, срещу която продават вота си – в случая тя не е важна, без значение дали е под формата на предизборни кебапчета, или във финикийски знаци. По-важно е, че самите те знаят, че за пореден път са употребени, но се оставят на течението на този ужасен водовъртеж на нашенския „Бермудски триъгълник“. Сякаш са се примирили. И само от време на време напускат „зоната си на комфорт“ – гетата, в опит да се измъкнат от капсулата, в която се намират.
Но да се върнем пак на парите, с които трябва да се подпомогне интеграцията на хората от ромския етнос. В годините бяха лансирани различни идеи – от предоставяне на строителни материали за изграждане на жилища до стипендии за деца от ромски произход с успех поне 3.50, за да бъдат мотивирани да завършат средно образование. Добре е при разработване на проекти, насочени към тази част от обществото ни, да се даде сметка за търсения краен резултат. В противен случай се оказват безполезни и пак стигаме до ефекта на Бермудския триъгълник. Защото каква ще е ползата от безплатните строителни материали, ако тези къщи оформят поредното гето? Нали ще е по-добре ромите да имат съседи българи, вместо да бъдат капсулирани в средата си? Известно е, че деца от този етнос успешно се реализират, само ако семействата им живеят извън гетата.
Друг начин е да се активизира работата на модератори в ромските квартали. Здравната култура, борбата с отпадане от училище, безработицата, инфраструктурата са сред най-проблемните теми. Само така ще се преодолее неприемливата за съвременното общество традиция малолетни момичета да раждат деца. А доброто образование ще е от помощ на силно конкурентния трудов пазар. Когато ромите имат сигурни доходи, те няма да посягат към чуждото. Но преди това трябва да бъдат вкарани в училище, а и да добият трудови навици. Точно в образованието и професионалната квалификация на ромите трябва да се инвестира, тъй като такова вложение е с бърза възвръщаемост и е от полза за националната икономика. Парите, дадени за ограмотяване, се връщат многократно.
Нужно е обаче средствата за интеграцията на ромите да са добре пресметнати. Ако не са достатъчни, ефектът от тях ще е половинчат. Не трябва и да са твърде много, тъй като всяко разхищение само доказва непознаването на проблема или неговото преекспониране. Необходимо е да се помисли за програми с дългосрочен ефект, а не временно решаване на някой от проблемите. Много се залагаше на „От социални помощи към осигуряване на заетост“, но тази програма не отговори на очакванията. На всичко отгоре някои кметове на малки селища се възползват неправомерно от труда на наетите по програмата – има редица сигнали, че тези хора се трудят на обекти-лична собственост на кмета на селото.
Интеграцията е сложен и продължителен процес. Изисква се търпение и упоритост и от двете страни. Тя не може да се случи от днес за утре. Страната ни прилага Национална стратегия за интегриране на ромите, обхващаща годините от 2012 до 2020, а към документа действа Национален план за действие за периода 2015 – 2020 г. След само две години вероятно ще бъдат отчетени резултатите. И ще е интересно дали усилията са повлечени от стихията на българския „Бермудски триъгълник“, или имат ефект.
Автор: Йорданка Калчева