Има национализъм, който крепи устоите на една страна, който е градивен, здрав, полезен и справедлив. Има и тъп национализъм.
Да пребиеш циганин, само защото е циганин, е тъп национализъм. Да пребиеш чужденец, само защото е чужденец, е тъп национализъм. Да всяваш страх и омраза е тъп национализъм. Изобщо, всяка автоматична агресия към "чуждото", която избухва и се пропагандира без аргументи и опит за информиран избор, е проява на тъп национализъм.
Тъпият национализъм никога не е полезен. Никога.
Факт е, че България е в изключително сложна ситуация. От една страна трябва да приеме хора, които бягат от ужаса на войната. От друга страна обаче, тази миграционна вълна наистина може да се окаже заплаха за националната сигурност.
Разбиране трябва да бъде проявено и от двете страни.
Колкото и да се заобикаля този въпрос, неоспоримо, най-големият проблем в страха от бежанците е, че те са мюсюлмани. И то араби мюсюлмани. Те не могат да очакват да бъдат приети по един и същ начин в Турция, в Ливан и в България. Ние имаме проблем с исляма. Исторически сме белязани вечно да бъдем на нокти, когато става въпрос за ислям и мюсюлмани. Това не е, защото сме лоши хора. Просто такава е била съдбата ни на народ. Достатъчно сме толерантни, за да се борим с тези си демони и да успяваме да съжителстваме нормално и в мир с мюсюлманското малцинство у нас.
Араби мюсюлмани обаче, които масово навлизат на наша територия, е нещо друго. По скалата на страха и опасението, това е случай в горните регистри.
Нелепо е сегашната ситуация да се сравнява с бежанските вълни на арменци, македонци и българи от Беломорието и Тракия. Тук става въпрос за мюсюлмани. Казвам го, не защото тези хора са по-малко измъчени или защото заслужават по-малко помощ. Просто такива са реалностите на българската народопсихология и социално чувство.
Нека бежанците и особено нелегалните имигранти мюсюлмани знаят, че тук бихме имали едно на ум за тях. Отново - не защото сме лоши хора, а просто защото сме обременени с предразсъдъци, отекващи в самата ни родова памет.
Може да звучи дискриминационно, но когато истинските карти са на масата, могат да се вземат по-правилни, адекватни и полезни решения.
Разбиране обаче трябва да проявим и ние. Типове с бръснати глави да тероризират чужденци, да ги гонят по спирки и да ги пребиват в тъмни улички - това не е защита на родината. Напротив - това е дебилно, безмозъчно и психопатско плюене върху образа на същата тази родина.
Аз вярвам, че това са отделни прояви на патологична и тъпа агресия. Вярвам, че народът ми иска да живее спокойно и разбира, че тази агресия работи в обратната посока. Вярвам, че когато става въпрос за реални действия, българинът е толерантен.
Разбира се, проблем съществува и той трябва да бъде решен. Управляващите имат достатъчно механизми да го решат. Въпросът е дали имат волята. България не е длъжна да поема бремето от една война, подклаждана от други. И не просто има правото, тя е задължена да изиска помощ. Защото иначе, нито статутът за Шенген, нито европейското одобрение трябва да са ни толкова скъпи, колкото националната сигурност.
Дотогава е важно да не се поддаваме на провокации и излишна агресия. От изключително значение е да държим положението под контрол, но без да прекрачваме границата, отвъд която бихме навредили сами на себе си. От едно етническо и религиозно напрежение биха имали изгода мнозина, но не и България. А именно тя е най-важна.
Автор: Десислава Ушатова