Случилото се в нощта на 15-ти срещу 16-ти юли в Турция не е прецедент. След Първата световна война т.е. от времето на Мустафа Кемал Ататюрк досега имаше няколко преврата и усещането в исторически аспект в Турция е, че армията се намесва, когато държавата тръгне по различен от заветите на Ататюрк път.
Сега обаче армията не действа като един. Няма съмнение, че превратаджиите не успяха да съберат достатъчно подкрепа. Оказа се, че Ердоган има достатъчно подкрепа сред народа и точно тя наклони везните – защото ако неговите привърженици не бяха излезли на улиците, а битката се водеше само на ниво военни-полиция, не се знаеше кого щяхме да видим днес начело на Турция.
Ердоган ли е най-добрият вариант?
Показателна е реакцията на международните лидери за случилото се. В първите няколко часа нямаше никакви изказвания, но след това американският президент Барак Обама и германският канцлер Ангела Меркел застанаха на страната на Ердоган. И мисълта им със сигурност беше само една – ако в Турция се случи „Арабска пролет”, то вратата за насилието към Европа остава широко отворена. Мисълта за човешки права, за демокрация, за власт на народа – тя си остава само мисъл. И всъщност иронията е, че когато Бойко Борисов говори пряко за сигурност и стабилност, показвайки с действия, че те са задължително пред свободата, той просто е по-искрен от такива като Обама и Меркел. Опре ли ножът до кокала, сега няма голям световен лидер, който да посмее да окуражи революция, която би довела до системна промяна. А революция в мисълта не става без революция с оръжие в ръка.
Последиците
Нестабилността в Турция моментално поставя въпроса за бежанска вълна. И този път тя може да е съставена основно от турци. На първо място, разбира се, са нашите изселници. В случай на нужда всеки би отишъл първо при познати и роднини. И ако има увеличение на изселниците в България, с постоянно подклажданите настроения от години срещу турското малцинство, тогава нагнетяване на напрежение ще има ли? Идват и избори, макар и президентски - ако ДПС или ДОСТ решат да правят политически маневри заради "повечето гласове" с цел бъдещи политически облаги, тогава?
Няма обаче да са само изселниците. Вероятно много обикновени турци ще си зададат въпроса дали да не хванат пътя към Германия, към Австрия, към други дестинации с големи турски диаспори. А съвсем наскоро Европейският парламент направи решителна крачка към това в случай на засилено ниво на нелегална миграция ЕК да може да налага временен визов режим за трети страни извън ЕС. На хартия е едно, на практика обаче би било друго. Когато бягаш от насилие, от война, няма да спреш само защото пред теб има бодлива тел и някой ти казва „Go, Turkey, go back”. Затова и сега нищо чудно политическият натиск в Европа да бъде подкрепен Ердоган да се засили.
След опита за преврат освен всичко друго Турция ще бъде ударена много тежко икономически. Туризмът там ще отиде на кота нула – едва ли има и един нормален човек, който би отишъл това лято в турски курорт. Тепърва ще се изчисляват тези щети, но когато един толкова голям икономически сектор бъде сринат, ефектът е като домино – падат и други сектори. Това ще окаже влияние в региона, включително и за България – ще има пренасочване на туристи, но ще има негативен ефект в други сектори, главно търговия. По данни от официалния сайт на турското посолство в България Турция е четвъртият ни по големина търговски партньор. Най-важен дял от износа на Турция за България имат: електрически машини и апаратури, машинни части, желязо, стомана, бакър, пластмасови изделия, моторни превозни средства, памук, плетива, хартиени и картонени изделия. Най-важен дял от износа на България за Турция имат: изделия от желязо-стомана, бакърени изделия, цинк, химически продукти, слънчогледови семена, пластмасови и дървени изделия, минерални масла и памук. Да не забравяме и износа на ток - ако икономиката в Турция се свие, това ще е удар по изстрадалия ни енергиен сектор. През 2015 година, по данни на Министерството на икономиката, стокообменът ни с Турция е 3,5 млрд. евро, от които 2 млрд. евро се падат на износа на България за Турция!
Дали ще спечелим от преврата – едва ли. Стигне ли се до танкове, обиковените хора и инвестициите бягат от горещия регион, не само от засегната държава. Няколко туристи повече на Черноморието ни няма да компенсират другите сектори!
Бъдещето
Несигурно. Защото на всеки трезвомислещ е ясно, че Реджеп Ердоган е диктатор и му е все по-трудно да държи юздите. Да не забравяме как без никакви обяснения дясната ръка на Ердоган – Ахмет Давутоглу, си тръгна много набързо и много тихо, а тихите води са най-дълбоки. Сега опозицията в Турция не подкрепи военните, но е наивно да се очаква, че това винаги ще е така. И дори опитът за преврат да е бил сценарий на Ердоган, както усилено вече се говори, диктаторите рядко свършват добре. Пък и кой си прави такъв сценарий - този, който е изправен пред огромни проблеми!
Сега Ердоган удържа - дали заради игрички, дали защото срещу него имаше недостатъчно добре организиран противник, но докога? И какво ще последва следващия път, при следващия преврат, който може и да е успешен?
Автор: Ивайло Ачев
