Турция окончателно пое контрола и има всички инструменти да изнуди ЕС за сериозни отстъпки. Това е основното заключение, което може да се направи след многочасовата среща между Анкара и лидерите на страните-членки на ЕС по темата с бежанската криза.
Окончателно споразумение по въпроса още няма, но рамките са здраво очертани и основите са положени. И дотук се стигна заради факта, че Европейският съюз никога не е бил монолитна структура, никога не е бил отбор. ЕС си остана картината на един клас, в който отличниците оставиха двойкаджиите сами да се борят да наваксат, вместо да им помогнат активно. Затова и сега, при заплахата да се промени коренно културната и социалната среда в Европа, европейските политически лидери гледат да прехвърлят последиците от проблема на някой друг.
В снощното споразумение на очи се набива схемата по реадмисия – Турция щяла да взема обратно всеки сирийски мигрант от гръцките острови и в замяна ЕС ще получава по един сирийски бежанец, регистриран по надлежен начин в Турция. Да, само че регистрацията в Турция не е като регистрацията според Дъблинското споразумение. Защото Турция не е страна-членка на ЕС и не се подчинява на европейските норми. Ще споделя ли Анкара с Европа данните за регистрираните бежанци, които ще идват "легално" на Стария континент? Ще има ли единна база данни за "турските" бежанци, в която Европол, "Фронтекс" и националните служби по сигурността в ЕС да могат да проверяват кой наистина е този или онзи бежанец? Тези детайли засега не са уточнени, не са подпечатани. На всичкото отгоре тук говорим само за сирийци – ами идващите от Африка, от Йемен, от Ирак, от Афганистан дори, които минават през Турция?
При тези несигурни бариери, с които уж ще се спре многохилядният мигрантски поток от Гърция към сърцето на Европа, Турция на практика си извоюва милиарди. А с тези пари Анкара далеч няма да се грижи толкова за бежанците, ами съвсем успешно ще се справи с икономическия ефект от влошените отношения с Русия. Според определени данни Турция ускори интеграцията на мигрантите от Сирия в икономиката си и това води до доста висок ръст на БВП, особено в определени турски области.
В своята книга „Стратегическа дълбочина” сегашният турски премиер Ахмет Давутоглу представя формулата на мощта на националната държава. Икономическият потенциал е една от стойностите на уравнението и е част от променливите стойности. Под променлива стойност в случая Давутоглу визира не неизвестна стойност, а варираща. Населението пък се счита за постоянен елемент. И картинката става следната – Турция подбира каквото е полезно за нейната икономика от сирийците, а поддържа населението си младо чрез допълнителна кръв и на всичкото отгоре срещу европейски пари ще може да опитва да пробутва "недобрият ма’трял" (бел. ред. – перефразиран цитат на български политически класик) към богатите европейски държави. Това колко заека ще са с един куршум и колко се усилва формулата на мощта на Турция?
Всъщност, в България не се говори въобще в подробности, но редица европейски държави, включително Германия и Гърция, подеха инициативи да убеждават мигрантите да не идват в Европа. Гръцкият премиер Алексис Ципрас обаче е стигнал и по-далеч – при посещението си в Иран в началото на миналия месец, той е разговарял директно с иранските лидери – президентът Хасан Роухани и аятолах Хаменей, за да спрат те потоците на мигранти от Афганистан. Това беше отразено от The Washington Post, а доста авторитетни издания вече поставят въпроса и как напоследък Меркел подкрепя по-видимо Ципрас. Така че ако Европа иска да не отстъпи пред Турция, трябва да намери с кого да преговаря, освен с Анкара. Има с кого – защото не би бил малък успех да се отреже потокът от "несирийски" мигранти. Тогава и Турция ще е с по-слаби оръжия за изнудване, но засега не се вижда как може да се случи подобно нещо, след като ЕС не застава като един зад усилия като тези на Ципрас. За България да не говорим – ние слушаме всички началници! А отново според "Стратегическа дълбочина" политическата воля е елемент на формулата на мощта - тази книга наистина е полезно да я прочетат и разберат в Европа, за да знаят с какво си имаме всички работа!
Автор: Ивайло Ачев
