През тази седмица Анкара отвори килера, в който дремеха старите призраци от проваления опит за преврат от юли 2016 г. В стил "една жена ми каза", дипломат номер едно Мевлют Чавушоглу обяви, че Тръмп заявил на Ердоган по време на Г-20 в Буенос Айрес, че администрацията му работи по екстрадицията на Фетхуллах Гюлен.
И тъй като Турция обвинява именно ислямският проповедник в организацията на пуча, новината дойде като голям жест между отколешни приятели и съюзници в НАТО. Но на полето на дипломацията привидността е единствената сигурна форма за изява.
Реакцията на Вашингтон не закъсня и неназован източник от Белия дом, цитиран от Reuters, веднага опроверга думите на Чавушоглу. Това очевидно тупане на топката носи в себе си предистория, която може би започва от вечния конфликт с кюрдите, минава през разпънатите интереси на Турция между САЩ и Русия, и ескалира в Сирия, където всеки прави, каквото си иска.
Възможно е Вашингтон да опипва почвата по темата "Гюлен" като опит за благодарност за освободения пастор Андрю Брънсън или пък за успокояване на духовете около убийството на саудитския журналист Джамал Хашоги в консулството на Риад в Истанбул. Каквато и да е причината, нека не забравяме, че отвъд дипломацията Ердоган умело играе с великите сили. От една страна, с руските ракети C-400 и проекта "Турски поток", а от друга, с американските системи "Пейтриът" и самолетите F-35. И тези отношения няма как непрекъснато да не ескалират, тъй като дори само по себе си е любопитно какво прави руско оръжие в НАТО. А?!
И ако се чудите защо всичко това ни засяга, помислете как преди време Тръмп притисна в свое изявление най-вече малките страни членки на НАТО да увеличат разходите си за отбрана. А у нас текат яростни лобита за бойни изтребители. "Турски поток" пък може да се превърне в новото мерило за отношенията ни с Москва, Вашингтон и Анкара. И премиерът Борисов да се окаже прав, че там, където има газови тръби, война няма.
Уважаеми читатели, в света стават прегрупирания, за които ако нямаме достатъчно усет, току-виж сме изтървали влака. А той минава и през противоракетни щитове, и през трупове.
Автор: Румен Скрински
