Неприятностите биват краткосрочни и дългосрочни. Краткосрочни са тези от битов характер, които се преодоляват с пари, а дългосрочните неприятности са тези, които предизвикват липса на доверие. Миналата седмица научихме, че турският съвет за висше образование спря признаването на дипломи от български висши училища поради "фалшифицирането на оценки от изпити и на самите дипломи, което е придобило размерите на организирана престъпност". Представяте ли си как се чувстват турските студенти, след като не им признаят дипломите и не ги назначат на работни места, за които имат квалификация? Това, разбира се, е голяма неприятност с дългосрочен ефект.
Ние се гордеехме, че нашето висше образование е истинска конвертируема валута, защото привлича студенти от съседни и по-далечни страни в нашите университети. Освен по-солидно, придобиването на висше образование у нас е и поне три пъти по-евтино. Но какво става при непризнаване на дипломи от съответната държава? Та нали около 10 хиляди са турските студенти, които се обучават в България. Къде е сигурността в България, членката на Европейския съюз?
След като се помота няколко дни като крадец, заловен в чуждо лозе, ведомството на Сергей Игнатов заяви, че Турция не е спряла, а само е замразила признаването на българските дипломи. Изразът е трудно преводим на турски език, както и изразът "замразено партийно членство", който придоби гражданственост в зората на демокрацията. Че кой турски кучкарник би приел български възпитаник със замразена диплома? Коя компания би назначила строителен инженер с такава диплома?
В своите оправдания нашето Министерство на просветата сочи, че от началото на тази година са постъпили запитвания за автентичността на 87 дипломи, като нито една не била фалшива. Открити са обаче 81 фалшиви други документи. Какви - можем само да гадаем.
С никакви думи не може да се замаскира фактът, че в България се купуват изпити, звания и дипломи. Имаме професори, които не знаят правописа на майчиния си език. Имаме нелегитимни университети, които карат родителите да негодуват. Имаме стотици професори и доценти, изфабрикувани в къси срокове на тъмно. Прословутата шефка на отдел "Земеделие" Калина Илиева бе с легализирана фалшива диплома от просветното ни министерство. Имаме десетки хора с по три-четири висши образования, които не могат да си намерят работа по нито една от специалностите. И тези факти се множат.
Неотдавна научихме и следната любопитна история. Кандидат-студентката В. Д. се явила на приемен изпит, но не могла да напише и ред, та дала на комисията бели листове. Като излязла, избухнала в плач в прегръдките на тревожната родителница. Какво написа? - попитала майката. - Нищо! - отговорила кандидат-студентката. След два-три дни тюхкане се успокоили. И тъкмо момичето се чудело на каква работа да се захване, ето ти и писмо от университета, с което я уведомявали, че е приета за студентка за учебната 2012-2013 година... Ето как с празни листа се влиза в университета. Така ще е, след като имаме 51 университета и броят на местата е с около три хиляди бройки повече от завършилите средно образование.
Нашето доверие в нашите университети е подкопано и това води до подкопаването му в съседна Турция и Гърция. Така кокошката, която ни снасяше златни яйца, може да се насочи към други съседни полози. Големият турски писател Азиз Несин разказваше, че някаква турска фирма, която изнасяла лешници, взела да слага на дъното на чувалите чакъл за по-голяма тежест. Един от пълначите казал: "Чорбаджи, като видят чакъла на дъното на чувала, няма ли да престанат да купуват нашите лешници?" А чорбаджията рекъл: "Абе, те веднъж да купят, пък после я камилата, я камиларят"...
Като загубим доверие, кой ще праща децата си да се учат у нас?
Стършел
