През последните 4,5 години в България имаше на три пъти предсрочни парламентарни избори. И в трите случая, повече или по-малко, до предсрочни избори се стигаше, защото държавата не вървеше на добре. Не вървеше, защото в основата си е прогнила – вместо да защитава обществения интерес, тя защитава избран, частен интерес. Нямаше никакво значение кой управлява – дали ще е Борисов, дали ще е Орешарски, дали ще е Станишев преди тях, дали ще е Царя. Единствената разлика беше кой става по-силен на деня и кой трябва да се посниши, докато не дойдат „неговите“ хора на власт. А липсата на принципи, когато управляваваш, ставаше все по-крещяща.
Конкретни примери за липсата на каквато и да е промяна и при "Борисов 3" има толкова много, че ще ни избодат отдавна избодените очи. Да започнем с Волен Сидеров – този, който громеше години наред ЕС и НАТО. Той се подписа в споразумение с приоритети, според които България да продължи "неотклонно по пътя на евроатлантическата интеграция". И това при положение, че Сидеров беше първа писта да се бори срещу нови бази, срещу навлизане на чужди военни дори за учения. Валери Симеонов се съгласи бързо-бързо с програмата за саниране на ГЕРБ, която допреди изборите беше "безобразно разпореждане с обществени средства от държавния бюджет". Не е случайно, че все по-често в интернет пространството Симеонов е наричан Далавери, вместо Валери. Добавим ли и изцепки в стил "млад нацист" нещата стават съвсем плачевни.
И се започна – на определени, ключови за по-добрия живот на всички ни държавни постове се появиха лица, за които е непонятно как въобще могат да се доближат до тях. Да започнем с новия екоминистър – Нено Димов. Той е министър в правителство на Борисов, въпреки че само преди пет години говореше следното точно за начина на управление на лидера на ГЕРБ: "В страната на Бойко Борисов не можеше да си предприемач, ако не знаеш телефона на Бойко Борисов. Дребните и средни предприемачи бяха законодателно и административно прегазени. На техен гръб монополите и картелите процъфтяха". Сега обаче проблем няма – Борисов вече е еволюирал и не правел повече така. Държавата върви и бизнесът върви – без административни пречки, без мутренски похвати, по-добре завоалирани похвати чрез натиск тип среща в ЦУМ, без административни пречки, по-непреодолими от Еверест и К2 взети заедно.
Министър на правосъдието пък е Цецка Цачева. Точно Цачева, която загуби катастрофално единствените важни избори с участието на ГЕРБ, откакто партията съществува. И точно в сектора, който заедно със здравеопазването и образованието се нуждае най-много от реформа и най-малко се реформира, най-важен човек става сигурно най-малко подкрепяната от обществото фигура в ГЕРБ. Тук се въздържам да използвам цветистите думички за маниера на управление ...
Министърът на икономиката пак е послушен – Емил Караниколов. Същият, по чието време беше приватизиран „Булгартабак“ и чиято оставка искаха тогава синдикати и служители на компанията. Зам.-министър на енергетиката пък стана Красимир Първанов – този, който оглавяваше НЕК, когато подписахме за „Белене“, заради което Русия ни осъди за 620 млн. евро.
Изброяването на "личности" мисля стига - нервите на всеки си имат своята граница на опъване. Но вече започнахме и със законите – да отложим с още три години превръщането на земеделска земя обратно в земеделска. Ясно защо – някой има да си дострои нещо – я по Черноморието, я някъде по зимните курорти. Това Нено Димов, минал през ДСБ и партията на Кунева, го нарича "възможност за икономическа изгода". Той и не пожела да гледа в бъдещето – след 5 години да речем, ако тези поправки в Закона за земеделските земи минат. Нищо, че би трябвало да има там едно нещо, наречено Оценка за въздействие на закона.
Липсата на принципи не може да се скрие. Тя винаги ще боде очите на тези, които могат да си ги държат отворени. Проблемът е, че в България те стават все по-малко. И това е отчайващото – отчайващото да гледаш как се възмущаваш, протестираш, отказваш да живееш в кочината на корупцията и следващия път тя пак идва, пак се настанява удобно и трябва пак да се възмущаваш и протестираш, а около теб все по-малко го правят и все по-малко въобще остават в кочината. Докога ще я караме така, преди да полудеем окончателно и необратимо?
Автор: Ивайло Ачев
