Преди окончателно да изтече мандатът му, Негово превъзходителство посланика на Франция Ксавие Лапер дьо Кабан, за пореден път каза истини, които всички знаят и никой не чува. В заключителната си лекция той говори за сагата "Белведере", за съдийките Румяна Ченалова и Владимира Янева, за отровената съдебна система у нас и за комунистическия режим, който, по думите му, е в основа на проблемите ни днес. Посланик Ксавие дьо Кабан се обърна и към младите хора с думите "Ако емигрирате, ще оставите страната си на Пеевски".
Уважаеми читатели, толкова е срамно, че живеем така!
Толкова е срамно, че шепа окопали се във власт лица са превърнали страната ни в разграден двор и изнасят от него всичко, което не им принадлежи. Толкова е срамно, че имаме прогнила съдебна система, в която волята за реформи спира с един SMS.
Толкова е позорно, че съществуваме до следващата магистрала. Винетките са ни по-важни от справедливостта, хазартът - по-ценен от живота. Докато източват банки, ние ловим покемони, докато някои протестират - други си сипват ракия.
Докато изпъчени тумбаци говорят за национални приоритети, подставените им калинки усвояват обществени поръчки. Докато ние псуваме - те крадат и ни презират. Докато гласуваме, те подменят бюлетините. Докато обещават, ни продават. Докато възроптаем, вече е късно...
Толкова е срамно, че се храним с медийна помия, че купуваме от вестникарските парцали, че се радваме на сензацията и издигаме в култ лъжата. Толкова е позорно, че университетите ни са пълни с демотивирани студенти. Толкова е срамно, че кадърните отдавна са далеч. Толкова е жалко, че един-друг се убиваме в злоба, предразсъдъци и коварство.
Толкова боли, когато един французин е по-голям патриот от хилядите наши патриотари. Защото да си патриот, е отговорност към обществото ти: да назоваваш проблемите му, да му търсиш кривиците, да го направляваш и да не пестиш от истините, облечени в медийни заблуди...
На тръгване Ксавие дьо Кабан ни каза толкова много, че трудно се побира срамът, който би трябвало да изпитаме. Толкова е срамно, че друг трябва да ни отваря очите за собствената ни безнадеждност. И да! Срамувам, че се търпим такива. Срамувам се, че сме безсрамни.. А може по-иначе, може!
Автор: Румен Скрински
