Абсурдите в българското здравеопазване от години ни заливат отвсякъде. Водят ни през чувство на отчаяние, гняв, апатия... Всъщност ние отдавна свикнахме с тях, както свикнахме и с останалите. От мутренските години, през приватизацията, до КТБ. Вече едва ли нещо би ни направило впечатление. По-добри от нас, българите, в това няма.
Пребинтовани от време на време, парадоксите в медицината ни са вечната "болна тема" в медиите, а и в държавата. Утре задължително трябва да излезе ново интервю - звъниш на някой от десетките пациентски или лекарски организации за изтичането на млади кадри и засилващата се липса на специалисти от всякакъв характер. Трябва ти нещо за първа страница? Проверяваш още колко общински болници са фалирали и за колко хора най-близкият лекар е на десетки километри, а децата и внуците отдавна са в "чужбината". Трябва ти спешно репортаж за сутрешния блок? Отиваш при поредните очернени близки от поредната закъсняла линейка.
За съжаление, освен маркиране на проблемите, друга полза от всичко това няма. Единственият извод, с който всички биха се съгласили е, че до болка, понякога и до смърт, се уверяваме, че проблемите в българското здравеопазване са неизчерпаеми. А спешната помощ, в частност, отдавна няма нужда от спешна помощ, както горчиво се шегувахме преди, а от евтаназия, без изгледи за последваща ексхумация. Защо? Ще разберете след малко.
За 26 години се смениха близо две дузини министри. Въпреки че всеки един осъзнаваше, че на него се гледа като на поредното "камикадзе", новопостъпилият министър винаги идваше със своята "вълшебна" визия за промяна и дежурните гръмки обещания за реформи. Д-р Петър Москов даже искаше да остави и своя "отпечатък", но за съжаление (или за радост), не му се получи. Сегашният, Кирил Ананиев, е 23-тият здравен министър от 1992 година.
Здравният ни сектор от години е изсмукван от толкова безскрупулни лобита, че е цяло чудо как още имаме хора в бели униформи. То на здрави хора ли не им се рязаха органи за усвояване на пътеки, та закупуването на оборудване ли не бе надписвано многократно за стотици хиляди левове кървава печалба... Примери колкото искате. "Но пък кой сектор у нас не е движен от задкулисни интереси", ще кажете вие и ще бъдете прави! Но все пак, здравеопазването – в тази сфера цената на смукането на държавни средства и неадекватна политика се измерва буквално в човешки животи.
Историите и легендите за лошата комуникация между 112 и линейките са много и до една трагични. Достатъчно е за десетина минути да се поровите в интернет. Само гледайте да не ви прилошее от това, което ще прочетете, защото "светът е широк и линейка не дебне отникъде". Всъщност, състоянието на спешната ни помощ е толкова лошо, че никой не разполага дори с приблизителна статистика, чрез която да се разбере мащабът на случващото се. То не и много за разбиране...
Все пак има някакви данни, които надигат завесата над един от най-големите проблеми в страната. За 2016 година са отчетени 752 000 повиквания. Няма обаче публикувани данни на кои за колко минути се е отзовал екип – от получаването на обаждането до пристигане на медиците на адреса. За 2017 година също още не разполагаме с такива данни. И по-добре. Сухата, смразяваща статистика сочи, че днес в София дежурят средно по 15 екипа на денонощие. Според експерти за обслужването на град с над 2 млн. жители са нужни 60.
За никого не е тайна, че в България тази държавна услуга се крепи на чутовния ентусиазъм на малкото останали да работят в Спешната помощ лекари. Те са най-малко виновни за състоянието на сектора и заслужават само адмирации.
Във вчерашната вечер се уверих лично, че по-лесният и ефективен начин да се стигне до болница е да си повикаш такси. Стига да имаш тази възможност – да си в съзнание или да има някой с теб, а защо не и да имаш достатъчно пари, за да си платиш превоза.
При развитието на ситуацията през същата вечер се стигна дотам лекари да препоръчват опцията за такси, тъй като според неофициалната статистика по-този начин нарастват шансовете за положителен изход. Всъщност се оказа, че е така! Тенденцията таксита да вършат работа на линейки се потвърди и от една от най-големите фирми в бранша, чийто представител заяви за Actualno.com, че доверието, което им гласуват пострадалите хора е все по-голямо.
Поредната история
Вторник вечер – футбол със стари приятели от квартала. Разпускаме напрежението, валят майтапи, играта си върви, настроението е отлично. Както винаги по това време от седмицата.
Така, почти към средата на мача, "Македонеца" поведе топката в нашето наказателно и изведнъж се чу странен пукот. Като от скършване на дебела летва. Всички се скупчваме около нашия приятел, който вече е легнал по гръб и се превива от болка. Опитваме се да го окуражим: "Опитай се да изпънеш крака, пробвай да стъпиш на него ..." Някои от тези, които бяха по-далеч и не чуха неприятния звук, даже казват: "Айде стига си симулирал! Ставай, водите в резултата!" "Македонеца" обаче е категоричен: "Момчета, счупих го, дотук бях".
Споглеждаме се всички! Един от нас вече набира 112. След няколко минути в обяснение и чакане му казват: "Поръчката Ви е приета" - все едно е поръчал пица. В това време останалите тичат за дрехи, които да подложат под пострадалия, за да не лежи директно на студения терен. Други му крепим главата и се опитваме да обърнем работата на шега. Измежду купищата въпроси "как си", "много ли боли", се чуват "искаш ли вода, уиски, цигара" ...
След малко започват и споровете. Едни казват – "давайте директно да го караме за "Пирогов", а други са категорични – "не трябва да го мърдаме". Аз съм от вторите, защото не се знае от какъв характер е счупването и има ли засегнати мускули и сухожилия.
Отговорникът на комплекса, отчаяно понесъл торба с лед, също се включва с ценна идея. Предлага да донесем пейка от една от съблекалните, с която да пренесем "Македонеца" на топло. Речено-сторено. Пейката идва за 10 секунди. Четирима от нас внимателно качваме нашия приятел на своеобразната носилка, който вече е пребледнял, но запазва чувство за хумор.
Линейката още я няма.
Влизаме на топло в съблекалнята и започваме убиваме времето в чакане на линейката с лични оплаквания. Всеки споделя тежък спомен за своя сблъсък с телефон 112. Постепенно, гласовете на тези, които са за това да закараме пострадалия директно до "Пирогов" се чуват все по-силно. Решаваме все пак да изчакаме още малко. На нашия приятел започва да му пада кръвното и да го втриса. Тичаме за нещо сладко и за вода. Минали са 25 минути от първото позвъняване.
Линейката още я няма.
Решаваме да звъннем за втори път и да проверим какво става. Да чакаме ли изобщо? Отново диктуваме чинно данните на пострадалия и отговаряме пак на редица въпроси. След което чуваме на високоговорителя нещо, което няма скоро да забравим: "Ами няма свободни линейки, хванете му такси".
Всички се споглеждаме, повечето псуваме. Аз най-много. Един от нашите приятели намира като магьосник отнякъде 3 летви, взима бинт от аптечката на колата и прави импровизирана шина на пациента, като самият той се включва със съвети как да стане по-здрава. Понасяме го и стъпка по стъпка го вкарваме да легне в колата му и газ към "Пирогов". Там се оказва, че подбедрицата му наистина е прекършена. На две места. Както са прекършени и нашите надежди, че един ден ще имаме нормално здравеопазване.
След известно чакане, на нашия човек му слагат нормална шина, а един от докторите му казва, че се нуждае от операция и тя ще му струва 3000 лева. "Македонеца" го поглежда с недоверие и казва: "Сам ще се оправя". Вярваме му! Той може всичко да оправи сам пък и ако ни няма нас - таксита в София, колкото искаш! За тях осигуровки не са нужни.
ЕТО КАКВО КАЗАХА ОТ "СПЕШНА ПОМОЩ" ПО СЛУЧАЯ!
Автор: Димитър Лазаров
