Един човешки живот, загубен на пътя в България, се равнява на 10 000 лева. Това доказва за n-ти път правосъдната система у нас. Смятайки какво можем да си купим с тези пари, се оказва - почти нищо стойностно. Особено, ако ги имаме в кеш. А погледнати от друга гледна точка, това са просто 5 000 евро - една средна или дори, може би, минимална заплата в определени области в някои други европейски държави.
Втори смъртен случай, причинен от шофьор-чужденец в България, завършва именно с оценката 10 000 лева - за да не избяга от "правосъдието". И тези решения са взети само в рамките на няколко седмици от родни съдилища. По-назад във времето няма да се връщаме. Състоянието на съдебната система в България и пародийните присъди, които определя, са обществена тайна. Но комфортът, в който се намират магистратите с мисълта, че са неприкосновени, защото те са най-отгоре на пирамидата, води именно до подобна безнаказаност и чувство на безотговорност. Води до монополизъм в държавна институция, до безвъзвратно изгубено усещане за душевност, до колективно отричане на справедливостта.
С парична гаранция в размер на 10 000 лева плюс забрана да напуска страната се размина швед, причинил смъртта на велосипедист на пътя. А после го зарязал в канавката. Че защо му е да напуска България. Той си има бизнес у нас.
Също с 10 000 лева се отърва и румънецът, убил дете на паркинг във Варна. Бил с чисто съдебно минало и причинил смъртта на детето по непредпазливост. Имам предложение - да му дам още 10 000 лева да мине без да иска през паркинга на Народното събрание и да събере с колата си всички онези велики мислители законодатели.
Или не! По-добре да предложа на няколко души да се включат в забавлението, та да се обхване по-голям периметър. Мога да наема дори ТИР или няколко. Ще ги пусна с висока скорост да се врежат и съвсем случайно спирачките им ще откажат. Ситуацията ще възникне случайно и ще бъде по невнимание. Е, хора сме - всичко се случва! После ще полежим малко на топло. Ще ни хранят, ще си почиваме, мохабетът ще върви ден след ден. Пък когато минат няколко дни ще ни осъдят на по 10 000 лева, че са загинали има-няма 200 - 240 души, и накрая ще ни пуснат.
А ако сме по-бедни, като кметът на Костинброд или Лютви Местан, например, може да се разминем и с по-малка цифра. Те също се отърваха с парична гаранция, не по-висока от вече неколкократно споменатата сума. А колкото до това дали сме склонни да се укрием или да извършим ново подобно деяние - разбира се, че не, освен ако законът не го поиска от нас изрично. Заради това, ще смъкнат гаранцията с още малко. А, да - също така ще си признаем всичко, за да може да ни пишат там едни 1 000 лева да платим и да си ходим. А ако доброволно си оставим и книжките и със заключени пръсти зад гърба обещаем, че скоро няма да се качим да шофираме, може да ни се размине и само с условна присъда. При нея няма значение какъв ще е срокът. Нали ще си бъдем на свобода.
След време, ако нещо не ни хареса от законодателя, пак може да се върнем на същото място и да повторим "инцидента" без да искаме. Междувременно, може да си пафкаме трева, да си пием и да мятаме салфетки по дискотеките, след което да се приберем (евентуално) с новата кола, която сме си купили от спестените 10 000 лева...
Щеше да е смешно, ако не беше трагично! Многократно съм се чудила тези хора съвест имат ли, нямат ли. И наистина ли считат, че гаранция от 10 000 лева може да бъде възмездие за болката и мъката, която преживяват семействата на нелепо загиналите. Сякаш съдебната система в България е магазин "Всичко по 10 000 лева" и това е достатъчно. Същата, уповаваща се на законите, представлява сериал на ужасите.
Кеф прави да не се спазват правилата, защото ти е все тая. Адреналинът се покачва яко, защото знаеш, че наказанието е нищожно. Но явно на някои така им е удобно. И какво, че може да се изтряскаш в някой стълб, дърво, друга кола. Даже супер! Ако имаш късмет да оцелееш ще имаш и с какво да се хвалиш на приятелите си, защото всичко е точно. А това, че може да утрепеш някой невинен, който просто иска да стигне до някъде, не е от значение.
Да се научиш да правиш разлика между добро и зло, между правилно и неправилно, не става само с ядене, пиене и адреналин, ами се иска и акъл. С подобни стойности на наказанията войната ще продължи, а в една война винаги има много невинни жертви. Някои се борят с демографската криза, а други я поддържат изкуствено. Просто едни хора със сериозно висше образование и на високи постове в България се шегуват с живота на всички останали.
Автор: Атанаска Маркова
