Когато един протест срещу каквото и да е, а особено срещу дадено управление, набере сила, засегнатите от него почват да използват до болка познати похвати – ама те колко са на брой, пък за нас помните ли колко гласуваха, ама каква алтернатива предлагат.
Стигне ли се до тези приказки, значи протестът е взет насериозно. Но следващите стъпки са още по-важни – стъпки, които в България сме правили отчасти или дори изобщо не са правени.
На първо място – целите да не бъдат изпускани от очи и да не се позволява на никой политик да ги разводнява! Целта на този протест, абсолютно безспорно, е една – начинът на управление! Не самото управление, не лична неприязън към някой – начинът на управление. Изключително просто е за България – еднакво правосъдие за всички! С настоящия главен прокурор Иван Гешев и с това правителство това не съществува и няма да съществува. Ако в публичното пространство изтичаха доказателства както за противниците или несвързаните със сегашната власт, така и за сегашната власт, щях да вярвам друго. Но не е така – и всеки ден както Гешев, така и Борисов, затвърждават впечатлението, че за едни е сватба, за други е брадва – по интереси.
На второ място – пътят към целта. Той минава през оставки. На Борисов, на Гешев, на цялото Народно събрание. Това е абсолютно задължително.
На трето място – търсене на алтернатива. Това всъщност винаги се е превръщало в основния проблем. Така е построена политическата действителност у нас, че масово хората заради липса на алтернатива просто не искат да правят нищо. Упорито вкоренена и постоянно обгрижвана мантра, че всички са маскари. Не е истина – повечето са маскари, но не всички. И наша гражданска задача е да намерим тези, които не са маскари. Но не и да не ги търсим, само защото по-добре да не е по-зле, то все същото ще стане – заради това сега сме така.
Това е трудното – да намерим по-читави. Лично моята мярка за по-читави е следната – такива, които ще крадат по-малко, отколкото допринасят за развитието на обществото! И задължително такива, които първо ще сринат прогнилото сега правосъдие, ще го изградят както трябва наново и след това няма да посмеят да го пипнат дори! Минимум Висшият съдебен съвет (ВСС) трябва да бъде съставен само от хора, избрани от съдиите и прокурорите – никаква политическа квота, която сега е 50%! И нито един от сегашните членове, с изключение на задължителните трима големи – главния прокурор и председателите на върховните съдилища, не трябва да участва в следващия ВСС. Всъщност, защо не и тези тримата да подадат оставки – нов бардак със стари ..... не се прави!
Обобщено - няма да има промяна, ако няма доверие спрямо хора, които да я реализират политически. Няма да има промяна без политическо представителство. Няма да има промяна, без подкрепа за нова или нови партии - защото думичката политика произлиза от гръцката дума "полис", а тя означава ... проверете, ако не знаете!
И като сме на темата за новото, още едно нещо, което не бива да забравяме – старото! Когато в политиката се тръгва към промяна, винаги изпълзяват едни такива стари, (по)забравени алтернативи, които отдавна са доказали що за стока са. Като Мая Манолова. Като Румен Петков. Като други познати лица, минали през властта преди време под някаква форма и вече видени добре какво струват - включително Васил Божков, който стана дисидент щом му вдигнаха мерника, преди това не се оплакваше, хич даже!
Време е да се осъзнаем – с месия оправия няма! Единственият начин е с упорита работа, за много дълго време! Когато 30 години си си бъркал в носа, може да си представите колко време трябва, за да се заличи такова нещо!
Отново – просто е да е нормално! Трябва да има истинска справедливост, измерена с еднакъв аршин за всички. Щом това е осигурено и бива защитавано, всичко друго ще се оправи! Когато прокуратурата обвинява според престъпленията, а не според интересите, когато съдът осъжда по същия начин - според едно подредено по факти обвинение, тогава няма да има политически и/или икономически кръг, който да се чувства недосегаем. Всичко друго са глупости, глупости, глупости. Фонов шум и дърдорене на хора, които искат да ни измамят – всички нас, желаещи, борещи се и копнеещи за нормалното!
Искаме ли го това нормално или не?! От нас зависи – да сме фокусирани и упорити, за да го постигнем. Дано все някога успеем, дори с цената на това самите ние да не живеем нормално, за да живеят нормално нашите деца!
п.п. А на всички паразити, мечтаещи как те да застанат на кокала, ще напомня едно - България е на младите. Другите само са я взели назаем и си мислят, че ще вечно, но няма! Отнася се и за главния прокурор, който се мъчи да събере някакъв рейтинг с "операции" срещу битовата престъпност и да се хареса на най-страдащите от това - възрастни хора, които вече нямат енергията да се занимават с разплитането на паяжините и са толкова отчаяни, че ще се хванат за всяка сламка само и само да живеят поне малко по-добре от сега. Но не - вечната алтернатива за наистина добър живот са само и единствено младите! Вижда се много добре по площадите, че те са напълно наясно КОЙ какъв е и колко струва!
Автор: Ивайло Ачев
