През миналата седмица Европейският парламент реши да задейства тежка наказателна процедура срещу Унгария, като определи проблемите с върховенството на закона в държавата "заплаха" за демокрацията.
В отговор Виктор Орбан каза, че ЕС оскърбява и изнудва страната му. Според него той има право да забранява мигранти да влизат на територията на държавата, която управлява. "Унгария ще бъде осъдена, защото народът и реши, че тази страна няма да бъде държава на мигранти", категоричен беше унгарският министър-председател.
Точно нелегалната миграция е официалната "ябълка на раздора" между Унгария и ЕС. Преди месеци държавата напусна пакта за миграция в ООН още преди окончателното му одобрение. Тогава външният ѝ министър Петер Сиярто заяви, че споразумението представлява заплаха за света. "Този документ е изцяло срещу интересите на Унгария в областта на сигурноста", коментира той.
Сиярто заклейми ООН заради "разпространяване на лъжи" с критиките си към политиката на Будапеща спрямо мигрантите, настоявайки, че страната му никога няма да бъде страна на мигранти. "Никога няма да позволим на нито един нелегален мигрант да влезе на територията на нашата страна", гласеше тази част от изказването му.
Припомням ви и че тогава Орбан започна кампания „Спри Брюксел”, отказа да приеме бежанските квоти на ЕС и разкритикува евроелитите, които се намесват в суверенните дела на държавите.
В разрез ли е политиката на Унгария с ценностите на Евопейския Съюз? На този въпрос ще се опитам да дам отговор в тази статия.
Европа
Постоянните опити за обединение на европейските народи предхождат самите държави. Преди 3000 години със силата на меча над Европа властват келтите, след тях римляните. Империята на Карл Велики и Свещената Римска империя в продължение на векове обединяват големи области от континента. Поради многообразието от езици и култури опитите за обединение в миналото обикновено са били насилствени. А как стоят нещата в настоящето?
Европейският съюз
Европейският съюз в сегашния му вид е създаден с договора от Маастрихт през 1992 година. Основните му цели са насърчаването на балансирания и устойчив икономически и социален прогрес, постигане на висока степен на заетост, в частност посредством създаване на територия без вътрешни граници, укрепване на социално-икономическото единство, на икономически и паричен съюз и на единна валута – евро. Също така осъществяване на обща външна политика на сигурност, въвеждане на гражданство на Съюза, на общо пространство на свобода, сигурност и правосъдие, в рамките на което се осигурява свободното движение на лица, обвързано с прилагането на подходящи мерки за контрол на външните граници, предоставяне на убежище, имиграцията, както и превенция и борба с престъпността.
Все пак от правна гледна точка Европейският съюз няма право да изземва допълнителна власт от държавите членки без предварително предоговаряне на подписаните споразумения.
Около 80% от населението на ЕС живее в градове, около една трета – в милионни градове.
В Европейския съюз има най-много глобални градове (световни градове, градове от световна класа, които оказват пряко и осезаемо влияние на световните дела чрез социално-икономически, културни и/или политически средства), повече от всеки друг регион.
Политически ефект на мигрантската криза върху ЕС
Първо няколко думи за различните стремежи на страните от ЕС. Докато някои (като Германия и Франция) са се устремили в посока да бъдат европейски и световни сили, поради което в известна степен приветстват имиграцията (или поне по-голямата част от населението им), други (като Унгария) смятат за приоритет опазването на културата си от чужди влияния, поради което заемат твърда антиимигрантска позиция и затягат контрола на границите си.
Само че и в страните, които са за имиграция, има настроения в противоположната посока. Вследствие на това добиха популярност крайнодесни партии – Алтернатива за Германия, Национален съюз (Франция), Индентитарно движение (Австрия), Движение "Пет звезди" (Италия) и други.
А какво да кажем за Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия? Там, след референдум, взеха решение да напуснат ЕС и в момента текат преговори.
Справедливо ли е наказанието на Унгария?
Според Европейския парламент решението на Унгария да не приема мигранти е в разрез с ценностите на Европейския съюз и е заплаха за демокрацията. Девизът на ЕС е "Единство в многообразието", а населението му е мултирасово, мултиетническо, мултирелигиозно и мултикултурно. Обаче не във всяка държава-членка то е такова. В Унгария например не е. И е очевидно, че унгарците не искат промяна в това отношение.
Може ли ЕС да изисква такава промяна от своя членка? Погледнато от общочовешка етична гледна точка отговорът няма как да не е "Не". Не погазва ли грубо ЕС своите ценности, опитвайки се да налага такава промяна? Отговорът няма как да не е "Не".
Знам, че въпросът е много по-дълбок и сложен. На други континенти се водят брутални войни, които голяма част от местното население не желае. Миролюбивите жители от страх за живота си са принудени да бягат. Накъде? Там, където ще са в безопасност – в ЕС.
ЕС, бивайки хуманен, подава ръка на бедстващите. Обаче, предвид масовостта на миграцията, от един момент нататък се оказва, че вместо да се спасят, мигрантите може да повлекат надолу подалите им за помощ ръка. Именно заради това съществува терминът "мигрантска криза". Това е криза, от която Унгария очевидно не иска да бъде връхлетяна. Това е криза, с която очевидно Унгария не иска да се сблъсква.
Но да се върнем на въпроса за ценностите, въжделенията и мултикултурното многообразие. Спомнете си марксисткия идеал: "На всеки според потребностите, от всеки според възможностите".
Очевидно унгарските власти смятат, че имигрантите не са им потребни и че нямат възможност да ги приемат на своя територия. Нека си спомним размириците в Кемниц. Дали има европейски политик, който да иска това да се случва в страната му? Със сигурност не.
Прочетете този откъс от „Беседа върху неравенството” (1754) на Жан-Жак Русо: "Първият, който е оградил парче земя, казал е "Това е мое" и е намерил достатъчно много прости хора, които да му повярват, е бил истинския основател на цивилизованото общество. От колко много престъпления, войни и убийства, от колко много ужаси и нещастия е можел да спаси човечеството някой, ако се е бил сетил да отговори: "Пазете се и не слушайте този самозванец, вие сте загубени, ако забравите, че плодовете на земята принадлежат на всички нас, а самата земя - на никого".
Според прочутия френски философ всеобщите блага и липсата на управление са ценности, които трябва да бъдат опазвани, а частната собственост е заплаха, срещу която да се борим, тъй като е заплаха за тези "ценности".
Двеста шестдесет и четири години по-късно всички разумни същества знаем, че Земята е на Бог, че това е естествено и че е нелепо и абсурдно да се опитваме да променим това. Също така знаем, че частната собственост е необходимост, без която вече щяхме са сме умрели в размирици или война.
ЕС – Единство в Многообразието или Еднакви в Разделението?
Преди време гледах анимационен сериал от 1990-те години – "Бромуел Хай". Става въпрос за училище в Южен Лондон. В епизода "Толерантност" на ученичка беше възложена задача да представи по време на училищно тържество културното многообразие в училището. Сред представените 119 националности (от които само един англичанин) тя избра Бесре от Индия, Шезма от Афганистан и Хакан от Косово да представят своята култура в три изречения:
1) Любима музика
2) Любима храна
3) Любимо хоби
Отговорите и на тримата бяха:
1) 2Pac
2) KFC
3) Чатене
Публиката ги освирка, остро негодувайки срещу липсата на разнообразие, срещу това, че са еднакви.
Ако вместо три имигрантски деца бяха поканени ученици от различни части на Англия, наистина щеше да е налице многообразие, щяха да бъдат представени различни култури и влиянието им щеше да обогати учениците.
Автор: Николай Иванов
