На 30 януари 2015 г., един месец преди да навърши 80 години, неочаквано за всички ни почина д-р Желю Желев, първият демократично избран български президент, първият председател на СДС, създател и председател на Балканския политически клуб, Патрон на Либералния интернационал. Д-р Желев бе един от най-крупните държавници на България след 1989 г. Заслугите му за утвърждаването на демокрацията в посткомунистическа България са огромни. Сред неговите големи исторически постижения са твърдото обвързване на България със Запада и членството на страната в ЕС и НАТО.
Когато се говори за личност като Желю Желев, не би могло да се остане само на нивото на емоционалната симпатия и преценка. Опитвал съм се през годините да разглеждам от различен ъгъл неговите конкретни и реални постижения като създател на опозицията и по-късно като държавен глава, както в двете си книги „Между емоциите и реалностите на прехода“ (2007) и „СДС и НДСВ – героите и жертвите на прехода“ (2009), така и в различни публицистични материали. Ще си позволя да повторя и обобщя някои от заключенията си и тук, с дълбок поклон пред светлата му памет.
С избирането на д-р Желев за президент на 1 август 1990 г. от седмото Велико народно събрание започва и изграждането на самата институция, която трябваше да замени придобилия печална слава по време на комунизма Държавен съвет. При първия си избор президентът (председател) д-р Желев е избран все още по ремонтираната стара „Живкова конституция“ от 1971 г. и има значително повече пълномощия от тези, които ще получи по новата конституция от юли 1991 г. Едно от тях е законодателната инициатива. Благодарение на нея Желев предприема изключително важни политически стъпки, с които остава в историята. Само една седмица след избора си той отменя с указ ретроградната комунистическа наредба за ограничаване на жителството. Най-сетне, за първи път от десетилетия хората получават отново правото да живеят и работят там, където те пожелаят. В следващите няколко месеца д-р Желев внася няколко законопроекта, с които поставя началото на радикална смяна на системата. Първият от тях е законът за деполитизацията на армията, полицията, дипломатическия корпус и съдебната система. Веднага след приемането му, д-р Желев разпуска Главното политическо управление на армията и корпуса на политическите офицери, като по този начин премахва "закапечетата" и платените партийни секретари в армията. По инициатива на д-р Желев са премахнати привилегиите на активните борци против фашизма и капитализма, както и званията "заслужил" и "народен" деятел на културата, които обществото неслучайно възприемаше като политически привилегии.
Спомняте ли си прочутите "временни управи" в общинската власт от 1990 г.? Те също са по законопроект на д-р Желев, с който се създават временни органи на местната власт със същото пропорционално представителство на политическите сили, каквото е във ВНС. Това е голям успех за СДС, който по този начин можеше да участва в подготовката и контрола на предстоящите парламентарни и местни избори, които се проведоха едновременно през есента на 1991 г. Активното законотворчество на президента Желев ужасява БСП и става една от основните причини за окастряне на пълномощията на институцията. Въпреки че ВНС въвежда и поста вицепрезидент, и преките президентски избори, чрез мнозинството на БСП значително се ограничават президентските пълномощия в сравнение с конституцията от 1971 г.
Желю Желев, в тандем с Блага Димитрова, печели първите преки президентски избори в началото на 1992 г. и продължава активната си дейност на „ръба“ на вече орязаните си пълномощия. Използвайки правото си на вето, за времето на мандата си до 21 януари 1997 г. той връща 23 закона на Народното събрание. Две трети от тях са по време на Виденовия режим и носят откровено реставраторски характер. Както се случва и до днес, мнозинството на БСП приема отново законите в същия вид без да се съобразява с мотивите на президентското вето. Това принуждава президента Желев да премине към по-радикални действия. При всяко заобикаляне на ветото, той започва да сезира Конституционния съд за противоконституционност на законите. В повечето случаи КС уважава ветото на президента и с общите усилия на двете институции значително се ограничават последствията от Виденовата реставрация.
Най-значими от всяка гледна точка са постиженията на д-р Желев в областта на външната политика. Той ще бъде запомнен с приноса си за признаването на независимостта на Македония, Хърватия, Словения и Босна и Херцеговина още на 15 януари 1992 г., с успешното си лобиране за бързото признаване на Македония от страна на Турция и Русия и не на последно място - с личната си роля за приемането ни в Съвета на Европа още на 7 май 1992 г., далеч преди страни като Словения, Румъния и трите прибалтийски републики. Д-р Желев има изключително важен принос в спечелването на доверието на НАТО и ЕС в дългия процес на формиране на стратегическата западна оценка спрямо новата българска външна политика. Тук трябва да се споменат позицията на България по отношение на войната в Залива през 1990 г., светкавичната и изключително точна реакция на българския президент към опитите за реставрация на комунизма в Русия при военния преврат на 19 август 1991 г., (направена при пълното мълчание и негласната подкрепа на преврата от страна на БСП), признаването на независимостта на Русия още преди формалното ликвидиране на СССР (22 октомври 1991 г.), твърдата и последователна подкрепа на въздушните удари на НАТО по време на войната в Босна. Нека не забравяме, че между 1995 и 1997 г. по времето на правителството на Жан Виденов, евроатлантическата ориентация на България бе защитавана единствено от президента Желев и то при изключително трудни условия, при непрестанен саботаж от страна на външно министерство и при яростната съпротива на социалистическото мнозинство в 37-то НС.
Лично аз съм особено пристрастен към усилията на д-р Желев за нова кадрова политика в областта на дипломацията, на които искам да обърна специално внимание. Темата е особено важна, защото днес през 2015 г. освен България, просто няма друга посткомунистическа държава, членка на НАТО и ЕС, която все още не е решила окончателно проблема с кариерните дипломати – бивши сътрудници на комунистическата държавна сигурност. 25 години след началото на прехода, те не само че не са подложени на лустрация, но продължават да напират за стратегически дипломатически постове зад граница и ключови позиции във външно министерство. По времето, когато д-р Желев бе президент (1990-1997), това бе цяла (удивително напориста за улегналата си възраст) кохорта от дипломати, предимно съветски възпитаници на Московския държавен институт за международни отношения (МГИМО). В по-голямата си част тези корифеи на Брежневата външнополитическа доктрина са били вербувани от Държавна сигурност през 80-те години, един от най-мрачните и позорни периоди в българската външна политика.
Ако изобщо можем да говорим за ново лице на българската дипломация, трябва да отдадем заслуженото преди всичко на президента д-р Желю Желев, който в един изключително труден момент за България успя да назначи значителен брой нови посланици и да извади страната ни от външнополитическата ѝ изолация. Без съмнение новите, ярки и необвързани с комунистическия режим личности, които оглавиха дипломатическите ни мисии през бурното начало на Прехода, промениха коренно излъчването на българската дипломация. Много може да се напише за този политически пробив на президента Желев, но ще се огранича със споменаването на някои от неговите назначения, от които имам лични впечатления. Не могат да не се споменат заслугите на Симеон Ангелов, Стефан Тафров, Мишел Петков, Леа Коен, Стоян Сталев и Елена Кирчева за развитието на двустранните отношения с Франция, Италия, Испания, Белгия и НАТО, Германия и Швейцария, както и високия авторитет на Светлозар Раев, проф. д-р Боян Ничев, на д-р Яни Милчаков и Ивайло Трифонов като посланици, съответно в Страсбург, Прага, Варшава и Белград.
Няма по-обективна оценка за политическата дейност от присъдата на времето. В крайна сметка всичко си идва на мястото. Колкото повече години минават от възстановяването на демокрацията, толкова по-ясно изпъква ролята на д-р Желю Желев като дълбоко почтен политик и държавник, един от основните положителни герои на българския преход. Поклон пред паметта му!
Автор: Аспарух Панов
