Въпреки, че напълно споделяме неприязънта към дървени социологически сметки - по правило изпускат големите изненади - не може да се отървем от впечатлението, че вероятността на следващите избори да няма управляващо мнозинство става все по-голяма. Това не е нито фатално, нито задължително. Но все пак някои неща бият на очи. Ето защо:
Слави Трифонов реагира остро на поканата на Корнелия Нинова да обсъдят честността на предстоящите избори и даде ако не знак, то поне намек, че няма да се коалира с БСП при нейно водачество. Нинова, накратко, е имала достатъчно шансове да реформира политическия живот, но никога не е била антисистемен играч, а част от статуквото. Антисистемният играч е самият Трифонов и той може да управлява единствено с други антисистемни играчи. Кои са те? Може би Мая Манолова и Отровното трио. Само че ако прегледът на биографии е толкова стриктен, трудно може да се изтъкне с какво биографията на Манолова е по-различна от тази на Нинова, като изключим сравнително успешният й престой като омбудсман. Преди омбудсманските години обаче е ясно - да не припомняме класики като "Аз предложих Пеевски" и срамната защита на амбразурата през лятото на 2013-та, в която Манолова имаше водеща роля.
Трифонов, разбира се, въобще не е длъжен да влиза в подобни коалиции, само за да се състави правителство. Има всички основания да не го прави и е напълно прав да не го прави. Почти всяка компромисна коалиция е имала комично-жалки произшествия, които прекратяват участието в политиката или за дълго, или завинаги.
Но ходът му все пак вещае, при сегашната конфигурация, избори, които няма да съставят правителство. При слабо представяне на патриотите, ГЕРБ няма да успеят да формират мнозинство, а самият Борисов поне веднъж (през 2013-та) вече е показвал, че би могъл да мине в опозиция. Опозицията, от друга страна, никога не е била толкова силна, колкото сега, но в изграждането на престиж разчиташе на силни антисистемни ходове и реторика, която непрекъснато дава заявка за необходим рестарт и съответно отказ да се управлява с големите провали на прехода. А те по неизбежност са все още партиите, за които обикновено се гласува - впрочем, това е най-големият провал на самият преход въобще. Оттам насетне грубата сметка сочи, че нито ГЕРБ, нито опозицията би могла да организира доминация в парламента.
Далеч съм от мисълта, че това - както обикновено изтъкват хора, които са изтъкнати по случайност - е някаква особено трагедия. Аргументът, че "Трябва да има правителство на всяка цена", защото "иначе държавата ще изпадне в криза" най-често идва от грижа към собствената стабилност на същите хора, която е свързана със стабилността на една или друга партия. Да става каквото ще. Но истинските избори най-вероятно ще са през есента.
Автор: Райко Байчев
