Слава Богу, че има Бог

Страстна седмица е. Зло да ни забрави. Ама то не само не ще, но и се е настървило, сякаш не си живее живота по тия ширини. Изнаглява, искам да кажа.

Каквото и да правя, както и да се опитвам да се измъкна от менгемето на натрапчивите предизборни обстоятелства, все се връщам към „Бог. Морал. Аритметика”. Не е никак чудно: Бог е всичко, а моралът и аритметиката са едни от Неговите най-действени инструменти да ни научи едно-друго.

В този кратък текст ще им обърна поредността. Първо повечко предизборна аритметика, после едно изречение за морала, а накрая малко и за Господ Бог.

И нещо лично. Възприемам написаното по-долу като реквием за скоропостижно споминалите се зимно-пролетни родни протести. Слабичко излезе това дете, туберкулозно, недъгавичко – бързо предаде Богу дух. Е, ще даде Господ, други дечица ще се родят наесен, белким се пръкнат по-ячки и по-жизнени. Защо наесен ли? Ами понеже пролетта я продадохме – сбърках, харизахме я на лукавия.

Да почваме делово с аритметиката. Не знам как е при вас, но при мен е ето как: когато ми говорят и пишат в проценти и съотношения, уж ми е по-ясно, но често имам нужда от абсолютните числа, за да видя дълбочината на картината. За разлика от мнозина недоверчиви събратя аз се доверявам (като цяло) на социолозите. Колкото (почти всички) да лъжат и мажат според заплащането, все пак данните им са в рамките на онова, което горе-долу се случва и реално. Така е поне от десетина години.

Та картината е следната. Дебело подчертавам, че ще пресметна възможно най-ниските показатели на „водещите” политически сили, тоест ще се очертае възможно най-радостната перспектива за малките партии и коалиции. И най-малко позорната за нас като европейска нация.

Ние сме около 5 милиона и 800 хиляди избиратели максимум. Така казват знаещите хора, които не лъжат. И няма никакво значение какво пише в списъците и какво дърдорят от разни централни и крайгранични избирателни комисии. От тези 5 милиона и 800 хиляди избиратели максимум приемаме, че само 23% ще гласуват за ГЕРБ, само 16% за БСП, само 6% за ДПС, само 5% за „Атака” и цели 3% за ДБГ. Взимам калкулатора, за да сметна абсолютните числа:

ГЕРБ – 1 милион 334 хиляди

БСП – 928 хиляди

ДПС – 348 хиляди

„Атака” – 290 хиляди

ДБГ – 174 хиляди

Е, честито!

А сега още малко изнасилване на реалността в полза на относителния разум и във вреда на абсолютния позор. Да приемем, че активността ще е 75% от онези 5 милиона и 800 хиляди избиратели. При това активност, дошла в полза на по-малките партии, а не на „мастодонтите” ГЕРБ, БСП и компания. Сиреч приемаме, че ще гласуват 4 милиона 350 хиляди души. Какво се получава от горната таблица?

ГЕРБ – 1 милион 334 хиляди = 30.67% от гласувалите

БСП – 928 хиляди = 21.33% от гласувалите

ДПС – 348 хиляди = 8% от гласувалите

„Атака” – 290 хиляди = 6.67% от гласувалите

ДБГ – 174 хиляди = 4% от гласувалите

Да съберем процентите: 70.67%. При тази картина около 30% от реално гласувалите няма да имат представителство в бъдещия парламент.

Е, честито за втори път!

Да си нагласим (изкуствено!) картината още по-благоприятно за нас и още по-зле за позора. Нека още две (цели две!) партии или коалиции да съберат по 174 хиляди гласа и да преминат на косъм бариерата. Не знам кои. Които ще да са извън „голямата четворка”.

Браво на тях! Е? Тогава ще пропадне вотът „само” на малко над 20% от гласоподавателите.

Голяма утеха, нали! Както и да го смятаме, в така очертаната конфигурация при гласували 4 милиона 350 хиляди души общият брой на хората, които ще пуснат бюлетини за ГЕРБ и БСП е 2 милиона 262 хиляди. Пак ще го напиша: ГЕРБ + БСП = 2 милиона 262 хиляди души минимум! А сборът им със „скачените съдове” ДПС и „Атака” е 2 милиона и 900 хиляди.

Честито за трети път!

Напомням: взехме проценти спрямо общия брой гласоподаватели, които проценти може би ще се окажат много по-ниски от реално подадените! Доста по-вероятно е „водещите” четири политически сили да получат много по-високи проценти.

Така че честито за четвърти път!

За да не си губите времето с калкулаторите: нищо не се променя кой знае колко в безрадостната аритметика, ако решите да смятате при 4 милиона гласували, които, казват, са уж по-близо до евентуалната активност. Все тая! Каквито и да са числата, аритметиката е една и съща. Понеже народът е същият.

Толкова с аритметиката. Скръбна аритметика, но тя е такава, каквато е. Може (на някои) да не ни се иска да е такава, но аритметиката никога не се интересува какво ни се иска. Когато си я направих за себе си (отнема 5 минути натискане по копчетата) и видях черно на бяло, че близо 3 милиона мои сънародници (минимум!) ще дадат гласа си за флагманите, за факирите на българската демокрация ГЕРБ, БСП, ДПС и „Атака”, всичко си дойде на мястото. Всичко. И онова туберкулозно детенце, дето издъхна едва двумесечно, и разните писоарни игрички напоследък, всичко!

Това е причината в този текст да има едно едничко изречение за морала, а то е: когато две трети от активните избиратели в една страна (утежняващо обстоятелство: европейска страна отгоре на всичкото) гласуват за ГЕРБ, БСП, ДПС и „Атака”, тази страна има огромен екзистенциален, хамлетов проблем – тази страна има проблем дали да я бъде

Слава Богу, че има Бог.

Страстна седмица е. Преди точно 1980 години на вчерашния понеделник Господ е изгонил търговците от храма. Евангелистът Матей добре описва ситуацията, поразително напомняща аритметиката в Република България 1980 години по-късно: „…и казваше им: писано е: „домът Ми дом за молитва ще се нарече”, а вие го направихте разбойнишки вертеп.” Утре пък, в сряда, Юда Го е предал. А в петък точно преди 1980 години на Господ ще му се случат още по-неприятно работи, пак спретнати от нас, хората. Както би рекъл един нашенски хем гласоподавател, хем депутатин отпреди само 120 години: „Имал бол милосърдие и състрадание, поел е греховете ни на кръста. Аферим, кьопоолар! Работата е опечена!”

Да, страстна седмица е. После ще дойде следващата, която ще завърши на 12 май. След която дата нищо няма да се промени при тая аритметика.

Слава Богу, че има Бог

Аз лично се надявам Господ да е милостив (за кой ли път, Господи!) към нас и наесен по тия земи да се родят по-жилави и по-жизнени дечица. Дечица, които да мислят за бъдещето си. Най-вече за собственото си бъдеще. Да не са охтичави и да не се отказват. Да не са болни от бекапизъм и чегеварулоза, от пишманпатриотизъм и прилепчива кретения. Да са просто нормални европейски деца, които завинаги да зачеркнат от живота си нашенския тип аритметика.

Тя ражда само чудовища.

Васил Пекунов

http://www.readvasko.com