Миналата седмица стана дума за съдбата на най-голямото българско село в Румъния - центърът на банатските българи село Стар Бешенов. В него живеят 2600 българи, които впечатляват с невероятната си воля да запазят своя език, традиции и идентичност.
Самосъзнанието на българи е нещо, което приемаме като даденост и затова от много време насам то се е обезценило за много хора. Мнозина се разхождат из територията на собствената си родина с лична карта, на коята пише, че са българи, без това да им е важно и без да го усещат като част от себе си.
А представяте ли си какво им е на тези хора в Стар Бешенов? Представяте ли си както е да живееш в чужда държава, с чужда идентичност, с чужди традиции, чужди празници, чужд език, чужда култура? Да живееш на място, където всичко е враждебно по отношение на собственото ти самосъзнание и ти трябва целенасочено, ден след ден, година след година, поколение след поколение, да се бориш за него.
И българите в Стар Бешенов се борят. Селото е на почти 3 века и през цялото това време нашите сънародници там не са забравили, не са се отчаяли и не са се претопили. Запазили са пламъка на българската си идентичност и са го предавали всеки път на децата си. Погледнете празниците им, паметниците им, носиите им, футболния им отбор... Твърдостта, с която са си извоювали обучение на български език и църковни богослужения на български, макар че са католици.
И въпреки че чакат български паспорти с години, защото им се създават големи проблеми с доказването на произхода, МОН не им дава отделни квоти за обучение в университети у нас и се чувстват пренебрегнати заради неглижирането им от страна на българската държава в сравнение с останалите българи в чужбина от Западните покрайнини, Македония и Бесарабия, в Стар Бешанов не се отричат от своя род и език.
Щом те, на които това им струва ежедневни битки и изтощителни усилия в една чужда държава, пазят България в сърцето си, какво ни пречи на нас?
Днес е 6 септември. Денят на Съединението. Денят, символ на обединението на българския народ. Обединението, за което отдавна сме забравили. Забравили сме, че имаме нужда да сме заедно и да сме българи. Забравили сме, че съдбата е решила да имаме братя, които живеят далече от нас, но не са забравили нас, и които имат нужда от нашата подкрепа.
Българите в Стар Бешенов нямат проблемите на тези от Западните покрайнини - с правата, които съседните ни държави не винаги зачитат. Но имат нужда, както всички български общности зад граница, да усетят, че родината им ги обича, както я обичат те, и им помага, за да запазят жива и силна тази връзка.
Това е нещо, което предците ни, осъществили изключителния подвиг на Съединението, са носели в сърцата си. Българите в Стар Бешенов и всички други територии, останали извън България, също го носят. Тогава какво ни пречи на нас - да сме достойни техни братя?
Защото само единни българският дух може да пребъде и да се възроди в желанието да направим България такава, каквато я искаме. Да сме единни не трябва да е просто хубав спомен. Да сме единни е единственият път напред.
Честит Ден на Съединението, българи!
Автор: Десислава Любомирова
