Преди 2 години атентатът срещу френското сатирично списание "Шарли Ебдо" разтърси цяла Европа. Нападението разпали дебат за границите на творческата свобода. Този спор продължава до днес - в съда или с оръжие в ръка.
Още: След Сирия и Асад: Режимът в Иран ли е следващ?
На 7 януари 2015 година двама ислямистки атентатори щурмуваха редакцията на френското сатирично списание "Шарли Ебдо" в Париж и убиха 12 души, сред които и издателя Стефан Карбоние. Преди това сатиричното списание беше публикувало нееднократно карикатури на пророка Мохамед, заради което радикални ислямисти бяха отправили заплахи срещу редакцията.
След атентата Европа бе залята от вълна на солидарност. Навсякъде по улиците демонстрираха хора с плакати "Je suis Charlie" (Аз съм Шарли). Атентатът предизвика и разпален дебат за свободата на мнението и за това докъде се простира свободата на творчеството и как може да бъде защитена тя.
"Обидата срещу официални лица и забраната да се богохулства преди присъстваха в Наказателния кодекс, но днес са извадени оттам", казва философът Отфрид Хьофе за Дойче веле (ДВ). Други култури може и да имат проблеми с това, тъй като при тях тези забрани продължават да съществуват. Но западните общества демонстрират напредъка си включително като позволяват тази екстремна форма на свобода в изкуството, посочва Хьофе.
Още: Защо малка и бедна Молдова (не) бърза за ЕС
Още: Олаф Шолц загуби вота на доверие. Какво предстои?
На прицел: културната идентичност
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Атентатът срещу "Шарли Ебдо" не беше единственото нападение срещу културен институт. Шведският изкуствовед и автор на карикатури за Мохамед - Ларс Вилкс - се отърва на косъм от опит за покушение срещу него в началото на 2015 година. През март 2015 терористи организираха кървава баня в Националния музей "Бардо" в столицата на Тунис. Терористичните милиции на "Ислямска държава" (ИД) пък разрушиха древния град Палмира, обявен от ЮНЕСКО за част от световното културно наследство. Няколко месеца по-късно в Париж беше извършена серия от атентати, като една от целите на терористите бе концертната зала "Батаклан" с 89 убити.
При всички тези атентати нямаше политически или религиозни искания от страна на терористите. С действията си те целяха да атакуват културната идентичност и либералния стил на живот във Франция. През юли 2016 последва атентатът в Ница - със същата цел, а след това дойде и нападението - също с камион, газещ хора - на коледен базар в Берлин с 12 жертви.
Държавни репресии
Още: Защо Северна Корея този път не се подигра на Сеул
Още: Иран: Страх и объркване от краха на Асад
В много страни по света властите ограничават творческата свобода и свободата на словото. По данни на международния ПЕН-клуб, в момента около 900 автори и журналисти в почти 100 страни излежават присъди или са подложени на репресии. През последните две години ескалира и ситуацията в Турция. Още по време на кампанията за изборите през 2015 година всеки, който беше против Ердоган, биваше обявяван за терорист и предател. А след неуспешния опит за преврат паднаха всички бариери: турските власти затвориха над 100 медии и 29 издателства, стотина журналисти бяха задържани. "Ловът на вещици в Турция, насочен срещу журналисти, взривява представите ни", казва говорителката на "Репортери без граници" Брита Хилперт.
Атентатите в Европа и целенасочените атаки срещу творческата свобода и свободата на мненията обезвериха много хора. И докато някои внимават какво говорят, пишат и критикуват, други се борят срещу всяко потъпкване на свободата - в изкуството, пресата или в живота. Един от тях е графичният дизайнер и карикатурист Клаус Щек. "В момента, в който един творец и сатирик вече не е готов да се застъпва за свободата на мненията, той трябва да се откаже от професията. Свободното общество живее от свободното слово", казва той.
Литературоведката Сузане Шармовски от Свободния университет в Берлин е установила, че след атентатите е нараснал броят на авторите, които се самоцензурират. "Готовността за премахване на определени думи от литературни текстове или пък проверката на учебните пособия за религиозна и политическа коректност само подчертават постепенната ерозия на творческата свобода", казва тя и припомня само два епизода: организаторите на карнавала в Кьолн не допуснаха през 2015 година мотив с атентата срещу "Шарли Ебдо", а в детски издания думата "негър" е заменяна със синоними.
"Шарли Ебдо" днес
През ноември 2016 година на германския пазар излезе първият брой от сатиричното списание "Шарли Ебдо" на немски език. В него канцлерката Меркел беше взета на мушка от авторите на изданието - в познатия остър и критичен стил.
Изданието, което след атентата в редакцията увеличи тиража си многократно, продължава обаче да разделя почитателите на сатирата. Междувременно работещите в "Шали Ебдо" преминаха в нелегалност - редакцията е преместена на тайно място и е строго охранявана. А някои от карикатуристите продължават да ходят с полицейска охрана.
Източник: Дойче веле, автор: Габи Ройхер
