С всеки изминал ден все по-сърдити, негативни, депресиращи и мрачни стават празничните поздравления на българския държавен глава Румен Радев. На фона на цялата тази "еуфория" от коронавируса ще кажете - какво значение има. Има, да, и то голямо! Когато някой е изпаднал в депресия, криза, "дупка" или както искате го наречете, то той има нужда от подкрепа и поне малко оптимизъм, а не от допълнително натрапване колко зле живее.
Всичко започна от последната новогодишна реч на държавния глава, която ни накара да се замислим защо изобщо го слушаме, вместо да празнуваме, че сме посрещнали живи и здрави още една година. Изявлението бе препълнено с черногледство. Минути преди фойерверките той заяви, че 2019 година била доказателство, че ако спрем да сме взискателни към демокрацията и благоденствието, то тогава "рeшeниятa зa бъдeщeтo ни ще ce взeмaт нa тъмнo, пaритe ни ще ce хaрчaт бeзoтгoвoрнo, нeпрeкъcнaтo ще ce oтчитaт уcпeхи, дoкaтo нищeтaтa ce мнoжи, a кaчecтвoтo нa живoт ще пaдa дрacтичнo". Колко оптимистично!
После дойде 3-ти март. "Каква ли щеше да бъде съдбата на България днес, ако онези велики българи се бяха поддали на "вируса" на манипулацията, на "вируса" на страха, на "вируса" на примирението, на "вируса" на слабоволието? Но те устояха и не се поддадоха, както всички вас, за които дългът към паметта е свят и неотменим. Честит празник на всички, които не се поддават на манипулацията и ще се качат на Шипка", бяха точните думи на Румен Радев, опитвайки се да бъде актуален с темата, като се противопостави срещу мерките за недопускане разпространението на COVID-19, тъкмо настъпващ у нас по онова време - защото те включиха липса на официална церемония на Шипка.
Дойде Възкресение Христово и речта на президента: "Днec cмe призвaни дa нaдмoгнeм изпитaниeтo нa 2020 г., дa търcим нaй-вeрния път и cъглacиe зa cпрaвянe c дългocрoчнитe пocлeдици oт кризaтa. Нe c нacaждaнe нa чувcтвo зa винa, cтрaх и рaздeлeниe. A c ocъзнaтa oтгoвoрнocт и грижa зa ближния, c oбeдинeни уcилия cрeщу oпacнocттa и вярa в утрeшния дeн. Нeкa бъдeм eдинни нe caмo в зaщитaтa нa вceки чoвeшки живoт, нo и в oтcтoявaнeтo нa нeгoвoтo дocтoйнcтвo и бъдeщe", призова тогава Радев.
Поздравът за 1-ви май отново хвърли в тъч всички, спотайвали и последната капчица надежда за по-добро бъдеще. Извади държавният глава черната статистика и започна: "През миналата година 89 българи загинаха при трудови злополуки. Заплащането в редица професии и региони е драматично ниско. Някои ще ви убеждават, че тези констатации са черногледи. Но вие, милионите работещи българи знаете, че това е горчивата истина".
Очаквам сега за Гергьовден и Ден на храбростта да излезе и да каже колко изстрадали и поробени са българите заради страха си и няма какво да празнуват, защото вече краят на живота им наближава, вследствие на икономическата криза, породена от коронавируса. И нито цветята ще цъфтят, нито агнетата ще растат, нито гергьовски люлки ще люлеят момите. Нищо! Това очакваме.
За 24-ти май защо да не прикани всички учители на бунт. Защото дотогава те тъкмо ще са се измъчили с това пусто дистанционно обучение, което как можаха управниците да измислят. Ще спомене и как оцеляват с ниските си мизерни заплати, с които едва кретат. А учениците, горките, нищо няма да са научили и са останали неграмотни, защото това не е начинът, но няма и да спомене кой е по-добрият метод.
За 6-ти и 22-ри септември изобщо не ми се мисли какво предстои да чуем. Там 100% предполагам, че речта ще започва колко би било хубаво българите да са обединени и независими, но сега са в плен на манипулатори, които ги разединяват и разделят умишлено.
Когато настъпи празникът Рождество Христово, вероятно чашата ще е преляла и може и да ни се скара защо още чакаме и една година отмина в нищета. Еми, такива сме си, обичаме да чакаме някой да ни оправи.
Твърдо искам да отбележа, че не защитавам никого. Факт е, че управлението на държавата взима решения, които са от ден до пладне, а част от тях са и неефективни - голяма част. Но ако някой има по-добри решения, нека ги предложи поне, вместо само да критикарства и злорадства. Може и да опита да се пребори за управлението на държавата, за да покаже как се прави - има голяма нужда!
В момент на повсеместна трудност, именно държавният глава е този, който съгласно Конституцията на Република България символизира единството на нацията. Това ме навежда на два реда мисли. Или съветниците по поведение на президента са пропускали лекциите по кризисен PR (в които - безплатно да им припомня - се казва, че единственият и най-пряк път към добрия имидж по време на криза е обединението и вземането на съвместни решения дори с конкуренцията и позитивният PR би донесъл повече дивиденти, отколкото черният), или просто президентът не чува какво му казва народът, изразявайки ясно политическо пристрастие, на което действие няма право. Неслучайно мъдрите хора са казали, че "на сърдит Петко, празна му остава торбата". Ако това е стратегия, то тя е не само дразнеща и манипулативна, а и тотално в грешната посока.
И ако сте забравили, г-н Президент, Вие не принадлежите към нито една от трите власти – законодателна, изпълнителна или съдебна, затова няма нужда нито да съдите, нито да го играете "провокатор". Достатъчно е просто да предлагате смислени и приложими за нашата страна решения. Конструктивни и обмислени решения! Защото, г-н Президент, Вашата роля, според Върховния закон на страната ни е, да изразявате позиция като обединител на нацията.
Автор: Моника Георгиева
Още: "Тулупите питат, Борисов и Щабът не отговарят"
