С голямо усърдие се трудят неофитките в парламента. Не, не идва от "фитки", а от "неофит" - новопокръстен. Макар че в политиката новопокръстените с малки изключения просто не знаят за какво са там и "неофитки" може да си се акцептира като "новите фитки". Както знаем, те са същите като старите, само че нови.
С майтапите обаче дотук.
Голямо шоу се вихри около съставянето на правителство и това би било нормално, ако просто идваше следващият кабинет на България. Но съвсем не е така. Правителството, което ще дойде, ще има твърде много работа, защото наред с рутинната дейност по управление на страната трябва да бъдат проверени предходните три мандата. Това се налага не само защото народът тъне в бедност, а мутрите и управляващите техни протежета в охолство. Налага се, защото това е единственият смисъл от смяната на режима.
Колко е потънало по време на трите последни правителства се вижда дори с най-просто търсене в интернет. И ако има политическа воля да се провери колко обществен ресурс е усвоен извън закона, ще стане ясно, че милионите километри магистрали са минали и през енергетиката, и през здравеопазването, и през културата, и през образованието, и през земеделието, и през туризма.
Дори и един мандат да се провери, пак си е доста работа - във всяко министерство трябва да се ревизират най-големите договори, към тях добавяме и агенциите, а кадровите промени, които са повече от наложителни, биха били просто за отмора.
Затова шоуто може да си продължава, но да не забравяме ГЕРБ. Да не забравяме в името на какво дойде новата политическа вълна - за промяна и да даде на обществото дължимото.
Ако политиката е сцена, то зад кулисите вероятно се случва ето това. Някой крал, крал, та се забравил. Идва следващият и му извива ръчете да пусне част от откраднатото. Пазарят се, докато на сцената някакви разиграват смешки. В крайна сметка кой с кого за какво се е спазарил никога не става ясно поради изключително тесния кръг, в който става това спазаряване.
Та улисани в Тошковщини, просто губим Борисов от погледа си. А това не трябва да се случва. Да, той вече не е на власт. И Пеевски вече го няма, колкото и невероятно да изглеждаше това само преди месеци. Но какво от това? Нито са разследвани, нито са показани безобразията в пълния им блясък.
Сложните плетеници от политически зависимости едва ли може някой изцяло да проследи, но има лесни начини да се види накъде и как са вървели парите, раздавани от джипката. Да се види кой и защо е пълнил чекмеджета с пачки и кюлчета. Това е приоритетът, другото е прах в очите на публиката.
Забавлявайки ни със скечове, ИТН работи за рахатя на Борисов и за кефлийското настроение на Доган. Ако премине към действие, може и да повярваме, че е настъпила някаква промяна в миризливата българска политика.
За целта обаче лентата трябва да се превърти малко назад. Да си спомним, че преди Гешев имаше Цацаров и точно тогава "Апартаментгейт" премина безнаказано. Гешев обра негативите точно както Слави ще ги обере след Бойко, но какво да се прави - поумняването на един народ е нещо бавно и, уви, мъчително.
Да има парламентарна комисия по ревизията е добро начало. Да се състави кабинет от свестни хора би било още по-добре. В момента обаче депутатите оставят впечатлението, че се стараят просто да има правителство, а не толкова да очертаят какви са задачите пред него. Ние обаче не забравяме - първо да се ревизират видимите резултати и най-вече невидимите.
Това, което служебното правителство започна, трябва да продължи. Иначе рано или късно ще стигнем до констатацията, че протестите са били безсмислени и че статуквото се е самовъзпроизвело чрез други партии, лица и лакомии. Точно това не бива да се допуска. Новоизлюпените политици трябва да помнят, че площадите са празни само временно и винаги могат да се напълнят.
Автор: Евелина Гечева
