Преди около месец Министерството на финансите на САЩ наложи санкции на Московската борса. Още през юни Руската централна банка обяви, че преминава към борсова търговия в китайски юани - тогава делът на китайската валута в търговията беше от 54%. Обменният курс на рублата през юни се засили спрямо китайската валута и продължи да се задържа на същото равнище. Същата стабилност демонстрира и извънборсовият обменен курс на рублата спрямо еврото и долара, но той се определя от Руската централна банка по нова непрозрачна методика. ДВ потърси мнението на предприемачи, които разказаха как вървят разплащанията в юани и какви трудности срещат в търговията.
Около 90% от вноса се плаща в рубли и юани
Санкциите срещу Московската борса, които направиха невъзможна търговията с долари и евро, усложниха външнотърговската дейност на руските предприемачи, но не я спряха. Много от събеседниците на ДВ, пожелали анонимност, заявиха, че повечето разплащания се извършват в юани. Служителка на логистична компания заяви, че след началото на войната в Украйна валутните операции са се затруднили и основният търговски оборот се е преориентирал към Китай. „90 процента от всички плащания са или в рубли, или в юани. Съществуват много схеми за плащане на стоки, включително през трети страни", допълва тя.
Първоначално турската лира беше във валутната кошница на вносителите в Русия, но работата с турските банки на практика спря поради риска от вторични санкции. Сега китайските банки продължават да извършват транзакции, но ако те са свързани със санкциониран товар, а доставчикът в Китай има "европейски произход" (централата му е на Стария континент), такива транзакции по правило се блокират.
Аналогична схема на разплащане с контрагенти в чужбина (в страните от ОНД) описва и руски вносител, работещ изключително с преводи в рубли. Той обаче не крие, че му се налага да убеждава бизнес партньорите си да приемат разплащанията в рубли. Друг събеседник, който работи в транспортния сектор, отговаря лаконично, че „юанът върви зле“.
Разплащанията в юани ще продължат
Икономическият наблюдател Ян Мелкумов предполага, че в разплащанията с руските доставчици участват малки китайски банки, които нямат особено силни международни връзки: "Те не се страхуват толкова от санкциите, защото нямат или имат слаби връзки с европейски и американски банки. Но винаги има вероятност вторичните санкции да засегнат големите китайски банки или компаниите, които работят с тези малки банки", смята експертът.
Според него крайъгълен камък в тези отношения ще бъде политическата воля на китайските власти и западните регулатори - дали ще искат да разгърнат тази "спирала" на конфронтация. По същата логика, казва Мелкумов, едно политическо решение може да спре търговията с юани в Русия. "Ако властите наредят на китайските банки какво да правят, те могат, след преценка на всички рискове, да решат да се откажат от тези разплащания.
Досега представителите на най-големите руски банки - ВТБ и Сбербанк - публично са заявявали, че оценяват подобен вариант като малко вероятен. "Юанът ще бъде широко използван в търговията между Русия и Китай, пък и не само с Китай. Друг е въпросът как ще бъде организирано това“, заяви шефът на ВТБ Андрей Костин. В същото време и Мелкумов, и източникът на ДВ от логистичния сектор отбелязват, че делът на Русия в търговския оборот на Китай е далеч зад тези на САЩ и ЕС - около 4% през 2023 година. "Китай е големият брат и може да диктува условията. Евтините суровини от Русия са благоприятни за тях, но те се опитват да диверсифицират доставките си, за да не зависят от един доставчик. Западният пазар е много по-важен за тях", заключава Мелкумов.
Трудностите при доставката на стоки оскъпяват вноса в Русия
Ситуацията с недостига на контейнери в Китай и липсата на свободно място за стоките на товарните кораби е много по-лоша за бизнеса в Русия - тези фактори сега оказват по-силно влияние върху забавянето на доставките за Русия, което като цяло оскъпява вноса, казва събеседничката на ДВ от логистичния сектор.
До дефицит на контейнери се стигна след като големите международни компании за морски транспорт преустановиха дейността си в Руската федерация. Около 95% от всички морски товарни превози за Русия се извършваха от група чуждестранни компании, собственост на Дания, Франция, Швейцария, Япония и Тайван. Тъй като обемите на руския контейнерен износ са малки, значителна част от празните контейнери остават в Руската федерация. Освен това много вносители се оплакаха от увеличаването на сроковете за доставка на стоки - не само от Китай. Това отчасти се дължи на конфликта в Червено море, заради който корабите трябва да заобикалят нос Добра надежда.
Според Ян Мелкумов крайният потребител в крайна сметка ще усети по джоба си, че разходите на вносителите растат. Така например вносителите на електроника в Русия обявиха възможно увеличение с 15-20% на цените на домакинските уреди и мобилните устройства от септември 2024 година.
Източник: Дойче веле
