Бог да го прости убития в катастрофа миналата седмица на магистрала "Тракия" след дежурство на граничната ограда полицай, жалко за младия живот - бил на 46 години човекът и предния ден бил подал рапорт за пенсиониране. Жалко, но този иначе градски полицай, командирован да отблъсква бежанци на границата, е и добър пример за това колко несправедлива и колко опасно преференциална е българската пенсионна система - и сега действащата, и тази, за която сега ожесточено воюват в Тристранката и която правителството нарича реформаторска! Срамота е това, което Тодор Живков внедри и повече от 35 години толерираше (по-ниска пенсионна възраст и по-кратък трудов стаж за полицаите, военните, спецслужбите, заедно с чиновниците от канцелариите, само и само хората с оръжие да бъдат с властта!), още да е в сила, срамота е политическата меркантилност на някогашната комунистическа власт да продължава вече 26 години и по времето на уж демокрацията. А когато към това прибавим и 20-те заплати кеш, които при пенсиониране получават хората от споменатите професии, нахалството и безскрупулността на системата направо удрят в тавана! Тук е добре да се припомни, че полицаите в САЩ получават при пенсиониране по един ръчен часовник - за благодарност!
Сега Калфин и Борисов се борят кански с Пламен Димитров от КНСБ и Димитър Манолов от "Подкрепа", за да се въведе (малко) по-висока задължителна пенсионна възраст и (малко) по-дълъг задължителен трудов стаж за галениците от привилегированите професии! Но не успяват - и всичко това при положение, че простосмъртните пенсиониращи се в България правят това при (поне) десет задължителни години повече трудов стаж и при (поне) десет години по-висока задължителна възраст за пенсиониране! Което е крайно несправедливо! Подло и брутално!
Още две крайни несправедливости действат в момента в българската пенсионна система. Лошото е, че и в така наречената реформаторска пенсионна система, за която се борят министрите и премиера, тези несправедливости си ги има!
Първата несправедливост в сега действащата пенсионна система е социалистическата практика държавата да плаща осигуровките на държавните служители! Тази подла придобивка за чиновниците, които са поне 50 хиляди души и няма разумно обяснение, си върви по инерция още от Живков и никое от досегашните демократични правителства не си е позволило да им посегне, за да възстанови най-после справедливостта в обществото - всички работещи равностойно да участват във формирането на пенсионния фонд на страната! Не може след време да вземаш, без преди това да си дал!
Другата крещяща несправедливост е в поначало гнилата структура на синдикализма у нас. Кой може да отговори на въпроса защо у нас признатият навсякъде по света за неоценим обществен фактор синдикализъм обхваща и има грижата само и единствено за държавните предприятия, а работещият в частните фирми кучета го яли! И ги ядят! Никога във фирмите на честните частници не е имало профсъюзна защита, а там където е имало опит за учредяване на синдикат, инициаторите са отивали на борсата още в първите пет минути! Време е - щом ще е реформа! - и Калфин, и Борисов, и Господ (разбирайте прокуратурата), и парламентът, и т. н. фактори - да се престрашат и да запишат това задължение за частния бизнес в закон, иначе за какви реформи говорим! Време е и работещите в частните фирми да надигнат глава и да си извоюват полагащите им се по презумпция права на протест и несъгласие! Защото сегашното си е направо крепостничество, в XXI век - колкото и изтъркано да звучи това! Добре е да се знае също, че броят на работещите в частните фирми вече е по-голям от броя на работещите в държавните и общинските взети заедно!
Друга тема е - що за синдикати са тези странни образувания КНСБ и "Подкрепа" - единстените у нас уж трудови правозащитници. На вървящите в момента преговори в т. нар. Тристранка, ясно проличва, за хиляден път, че и Пламен Димитров, и Димитър Манолов, заедно с прилежащите им копиеносци с тлъсти заплати в ръководствата на двата синдиката, са повече борци за собственото си благоденствие, отколкото войни на онеправданите на трудов договор. Всички са колаборационисти с държавата, спорят там, където са застрашени личните им пари и преференции, и се съгласяват на драго сърце и с желание слагат подписите си с държавата (правителствата) там, където рахатлъкът им е брониран!
Случайно ли праисторическият синдикалист д-р Константин Тренчев, например, престоя на президентското кресло на КТ "Подкрепа" едва ли не повече от Тодор Живков на стола на генерелния секретар! В "Подкрепа" и КНСБ не само членската им маса, а и всички българи, които си плащат данъците и си внасят социалните осигуровки, трябва също да направят реформа и да отхвърлят игото на казионните профсъюзи (за 25 години здравата се оядоха, "Подкрепа" също), което в прав текст означава организациите първо да се саморазпуснат, след това да се самоорганизират отново, но, както се казва, отдолу-нагоре, а не от пратена от властта агентура, на което българската действителност се нагледа - първо 45 години при социализма, после 26 години при демокрацията!
Колаборационистите от КНСБ, начело с Пламен Димитров и принадлежащите му подлоги от площад "Македония", и от "Подкрепа", начело с Димитър Манолов и подлогите от площад "Гарибалди", да отидат в заслужена пенсия! И преференциална - като тази, заради която като Матросов на амбразурата се борят в Тристранката!
Автор: Валентин Стоев
