"Не помня в 40-годишния си опит като агроном и земеделски производител да съм виждал толкова голям градоносен облак. Вярвах, че противоградните ракети ще го разбият, както става обикновено - в полето на Тракия около Пловдив има три площадки. Но не, този път градушка с размерите на праскова унищожи труда на стотици хора и затри зеленчуковата реколта в най- плодородната земя." Думите са на Красимир Кумчев, известен аграрен специалист и земеделец със стопанство в Трилистник. При това бурята, донесла фаталната градушка, там вече губи сили - най-мощна е в Ръжево Конаре, Белозем, Дълго поле. Над 15 са селата в полето на Тракия около Пловдив, в които щетите са не просто големи, а фатални. Българският пазар разчита именно на тази плодородна земя за доставката на пипер, пъпеши, краставици. Но след като не бе изстреляна нито една ракета против градушка на тази територия, тя стана лесна плячка за стихията.
Защо?
Защо районът е останал незащитен? Георги Михайлов, началник на командния пункт на Изпълнителна агенция "Борба с градушките" в Голям чардак, каза за ДВ, че за да се стреля, се иска разрешение от Централния команден пункт в София. Оттам обаче получават забрана да изстрелват ракети в клетка, в която попадат пострадалите села. Забраната важи за близо час - от 19:18 до 20:12 часа. По принцип пътническите самолети на гражданската авиация не са проблем при атакуването на градоносни облаци, тъй като летят високо. Затова причината може да е само военен самолет.
Тези дни край Пловдив се провежда традиционната българо-американска летателна тренировка "Тракийско лято". Официална информация няма, но се предполага, че именно полет в рамките на това учение е причината противоградните ракети да не излетят.
Тук да припомним как преди време при военно учение в Чешнегирово въоръжени до зъби американски командоси нахлуха в цех с работници и предизвикаха истинска паника. Тогава официалната информация от Министерството на отбраната дойде с голямо закъснение. Днес, малко повече от ден след бурята, десетки производители от Ръжево Конаре, Стряма, Белозем, Шишманци, Маноле, Мало Конаре, Ясно поле, Рогош, Скутаре, Трилистник питат кой ще ги овъзмезди за труда им. На територията на всички тези и други села не е останал и един здрав зеленчук за събиране. Хората са вложили средства, наели са работници, инвестирали са не само пари, но и труда на целите си семейства.
"Край, свърши се"
Данчо Величков от Ръжево Конаре е закупил преди осем години оранжерия на площ от 60 декара, в която отглежда краставици. Стъклата на оранжерията му са с размер 1,70 на 73 см. След градушката нито едно от тях не оцелява. "Купих оранжерията и тъкмо я бях стегнал и възстановил. Вложих и собствени средства, и кредити, и пари по европейски програми. Нямам идея какво да правя сега." Докато разговаряме, съпругата му пресмята площта на счупените стъкла и цените за ново остъкляване. Сумата е 1 400 000 лева. "Имам застраховка, но тя покрива около 300 000 лева щети. Кой е предполагал, че може да стане такова нещо", казва Величков и добавя: "Край и с пипера, който по принцип най-много се отглежда в нашия район. Тук е районът на пипера, но и с това се свърши".
Условията за отглеждане на плодове и зеленчуци в този район на Тракийската низина са едни от най-добрите не само в България, а и в целия свят. Твърди го агроекспертът Красимир Кумчев. По думите му тук се съчетават по най-оптимален начин климат, почва, слънчеви дни и валежи. Сега обаче зеленчукопроизводителите очакват отговор от държавата, чието задължение е да ги предпазва от подобно природно бедствие. На това са разчитали и на фаталния 28 август, на който трудът им отива на вятъра. Сега на ход са властите.
Автор: Веселина Божилова, Дойче веле
