Едночасов работен ден при тридневна работна седмица! Кой не би се навил на подобна оферта за работа. Само дето в случая става въпрос за парламент, не за фабрика или офис. Институция в страна, опитваща се да излезе от сериозна криза - политическа, енергийна, здравна и каква ли още не. Това сколасаха депутатите в първия си ден след ваканцията - да попрочетат някоя и друга декларация и да се разотидат, защото свършили точките по дневния ред.
Абе, хора, този дневен ред да не ви е нещо като фиксирана норма? Като сте свършили днешните точки за час, защо не хванахте утрешните? Десетина минути отнема да се промени дневния ред и работата да продължи. Защото задачите, които стоят за решаване, никак не са малко. С това изхлузване от работа много приличате на осмокласници, разбрали, че няма да имат математика, защото учителят е болен - ура, здравей, кафе с цигарка!
Институцията Народно събрание е сред най-критикуваните. По много причини. Широката аудитория не разбира от законотворчество, а не е и длъжна. Но пък подозира депутатите в хайлазлък - понякога с основание. Намаляващият авторитет на парламента като институция дава повод да се говори за смяна на модела, за президентска република и за малко по-различен тип демокрация. По времето на ГЕРБ пък съвсем към нулата му отиде рейтингът.
Затова последното, което днес трябваше да направят депутатите, е да "изчерпят дневния ред". Всички знаем, че той трябва да бъде същият като този на обществото - ковида, цените на тока, всички останали цени и куп жизненоважни проблеми. Но не! Те си изчерпали дневния ред.
Някой би възразил, че един час е само пленарното заседание, а после заседават комисии. Да, но само някои. Депутат, който не е в тези комисии, с какво ще си уплътни деня? Ами ако всеки от нас реши да работи един час на ден? Що за БВП ще се получи? И с какво ще се издържа тази разточителна институция Народно събрание?
Защо е разточителна ли? Първо, защото тези 240 депутати са ужасно много. Пиша това от 2005 година. В свещените граали на Слави Трифонов също някъде се мъдреше редукция на депутатския брой. Стотина биха били напълно достатъчни.
Второ, в бедна страна като нашата е редно депутатите да заседават на сесии, както беше при Бай Тошо и както и до днес заседават редица парламенти по света. Събират се, приемат закони и се разотиват. А ние, богаташите, издържаме целогодишно 240 души, чиято основна функция е да се показват по телевизора, докато достигнат върха на своята некомпетентност.
На трето място - резултатите от работата. Хайде честно да си кажем - колко са депутатите, които се отчитат за свършеното? Например, какво са работили в комисия, колко пъти са се изказали, кой закон как са гласували, колко време са отделили за избирателите си, кога и за какво са питали министрите, кога и колко са присъствали на парламентарен контрол?
Звучи абсурдно за българските условия, но истинската демокрация изисква точно такава прозрачност - пунктуална, прецизна и честна. Другите там цифри - приети толкова закони, ремонтирани още толкова - са наистина само цифри и изобщо не оправдават парите, които плащаме на народните избраници.
Като говорим за пари, влиза ли в идеите за промяна някаква корекция на безумно високите депутатски заплати? Има ли изобщо идея те да се обвържат със свършеното, а не със средната работна заплата, която - всички знаем - е продукт на стъкмистиката? Има ли капка морал, в крайна сметка?
Твърде дълго я чакаме тази промяна, само Годо е по-дълго чакан от нея. Само че театърът на абсурда е едно, държавното управление - друго. Сегашният парламент, ако ще прави промяна, първо трябва да промени себе си. Да покаже всеотдайна работа. Иначе прилича на стария виц - досега - било, каквото било, оттук нататък - както си беше.
Автор: Евелина Гечева
