Мразя да се подвеждам по „очевидностите” в подхвърляните за масова консумация скандали. У нас те почти винаги избухват като димки за прикриване на истинските безобразия на властта и нейните кукловоди. По тази причина се пазя от възторга пред сензационните твърдения на замесените страни, какъвто е случаят с бойните действия около многомилиардното фалиране на КТБ.
Там, където става дума за милиони, винаги има намесени акули с остри властови зъби. А когато „изчезват” направо милиарди? Явно става дума за чудовища, пред които обичайните акули са като малки рибки пирани.
Така си мисля, опитвайки се да се ориентирам кое е по-малкото зло в борбата между хищниците, които си делят порциите. Ето защо предпочитам да не си пъхам химикалката в устата на нито един от озъбените отбори.
Човек обаче и дълго да се въздържа от плуване в мътните води, гъмжащи от лакомници, накрая напуска острова на спокойствието, ако не иска да си остане с едната самота. Наречете го взимане на страна или както искате. Но ето какво се случва докато „лапаме мухите”. Може приносителят на вестите да не е симпатичен някому, но темата определено си заслужава обществения интерес и дебат. Поне това - иначе на какво друго да се надява човек в Бойколандия?
Пеевските медии разкриха: Бойко Борисов, Ахмед Доган и Делян Пеевски са разследвани за пране на пари в Лихтенщайн. По-точно бяха принудени да признаят след публикация на Фрогнюз от 9 октомври. Пеевската пропагандна машина внушава още, че в разследването няма нищо лошо и смущаващо. Лошо било, че някакви гадове се опитват да повлияят на изборите. Тоест, истина е, ама що да се съобщава …
Да уточним сюжета, както казва Джером К. Джером. Трима български политици са раследвани в Лихтенщайн за пране на пари. Не какви да е политици, а водещи и управници. Такива, от които държавата трепери, а немалко поданици раболепно им се усмихват и са готови да им целуват ръка. Проучват се милионите им там. Това написахме във Фрогнюз преди няколко дни. Публикувахме и документ, в който имената на разследваните бяха скрити. Защото не бяхме сигурни за кои хора става дума.
Новината, по всички критерии на журналистиката, е сензационна. Въпреки това вместо да предизвика медиен интерес, тя бе опакована в мълчание. Само телефоните не спряха да звънят: важни особи и колеги се опитваха да разберат имената на тримата и кой е източникът на информация. Всички обещаваха да пазят тайна. Освен това съветваха да се пазим, защото може да пострадаме заради подобни публикации. В повечето български медии има ембарго за определени новини и лица.
Задкулисието светкавично откри контра новина – скандалът с лидера на “Атака” Волен Сидеров. Странен екшън, честно казано. Темата, според Сидеров, е борбата с контрабандата на цигарии. Непонятно обаче, защо той и негови съпартийци са решили да вдигнат шум по проблема пред някакъв клекшоп, а не “Булгартабак”, Министерство на финансите, прокуратурата или ДАНС, например? Митниците не ги споменавам, защото те май единствени се опитват да правят нещо по въпроса, въпреки опитите да им се пречи. Хората с камери и микрофони така и не зададоха този въпрос на Сидеров.
Отговорът обаче и така е ясен: защото в част от медиите тече добре платена реклама на “Булгартабак”, заедно с финансовото министерство, клеймяща контрабандата.
Тримата от Лихтенщайн очаквано запазиха мълчание по въпроса за дебелите им сметки. Мълчи и хора от saray görevlileri (придворни, тур.б.р.). Цели три дни. И накрая една от медиите пеевски повдига завесата, а другите по команда мултиплицираха вестта. Борисов, Доган и Пеевски наистина били проверявани, но всъщност са жертви на конспирация от подвластни на Цветан Василев медии и журналисти. Нито дума защо точно точно тези политици, свързва ли ги нещо, да не би да са в някакво ОПГ и пр. Няма такова нещо. Има сълзи и сополи, как едни зли хора ги нападат заради изборите. В чия полза обаче не се казва.
Рано или късно (по-скоро рано) имената на тримата в милионерския скандал, щяха да се появят. Появиха се от най-подходящото място. Същото, което гръмогласно громи всеки, дръзнал да не харесва модела #Кой, да не си пада по ДПС, уредените обществени поръчки и контрабандата с цигари, например.
Честно казано, не е толкова важно дали милионите на тримата водещи политици в Лихтенщайн са от “пране на пари” или “пари без доказан произход”. Ключът от бараката е в в тяхното съществуване. Много ясно, че всеки олигарх се огражда с умни адвокати и ловки финансисти. Те от своя страна са се постарали милионите в Лихтенщайн да изглеждат продукт на изнурителен труд. Пот на челото, дочени дрехи и безсънни нощи – знаете как е.
И въпреки това тримата дължат обяснение как са придобили “напълно законните” си милиони. Защо досега не са били записани в имотните им декларации и какво се случва с твърденията, че политиците нямат право на частен бизнес заради конфликт на интереси? Колкото й да са дресирани българите да си налягат парцалите, все една част от тях ще поискат да чуят тези обяснения.
Мълчи и прокуратурата. Там в такива ситуации винаги са заети с нещо друго. Например да следят движението на ветропоказателя…
За три дни безмозъчния тръст на Пеевски успя да стигне до извода, че няма как – трябва да се изкарат имената на светло. Разбира се, по подходящ начин и със задължителното манипулиране на истината. В случая разкритията се квалифицират като “предизборна кампания” и това трябва да обясни всичко. Грешен ход от ПР и всяка друга гледна точка. Защото, когато нещата са чисти, осветените нямат проблем да обяснят за какво иде реч. Очевидно не всичко е толкова чисто обаче, щом се налага набързо да се спретват рехави защитни тези и за очевидния факт да се търсят виновни. Най-добре в “лагера на Цветан Василев”, естествено.
Допусках, че Василев смущава съня на тези, които му сринаха банката и заграбиха бизнеса, но се оказа, че направо губят разсъдък, когато си отвори устата. Ако бяха по-съобразителни, пеевските лакеи щяха да забележат, че разследването в Лихтенщайн, за което писахме във Фрогнюз, е от юли. Атанас Чобанов от сайта "Биволъ", с когото ни свързват в някаква завера, говори за сигнали доста по-късно. Макар, че и този факт е твърде малозначителен пред имената на тримата, които са обект на проверка. Компрометиращо е също как пеевските мегафони скорострелно “идентифицираха” въпросните политици. А рефрена “какво толкова е станало” направо може да разчуства аудиторията.
Съжалявам, но има лоша новина за замесените – пряко и косвено в аферата “Лихтенщайн”: въпреки взетите мерки скандалът ще се разрази и ще продължи. Ако не в пеевските медии, то със сигурност в европейските институции и партньорски страни. Напук на целия ресурс у нас, включващ “политически чадър”, купени магистрати и висши ченгета, плюс армадата от медии. Няма да помогне и дежурното “дайте доказателства”. През този скандал ще се осветят много от задкулисните тайни за унищожаването на КТБ, съставянето на кабинети и функциониране на властта. Ще лъснат и старателно прикривани зависимости. Да не говорим за мафиотските връзки в голямата политика. Това от своя страна ще смъкне доверието в политиците под критичната точка. Ще стане ясно и какви са последиците – революционизиране на средната класа или тотална апатия.
Лихтенщайнската тройка греши, ако вярва, че властта гарантира безпогрешност. Само създава илюзия. И това не е предизборна констатация, а житейска. Когато нещата изглеждат добре — бъдете нащрек. Те неминуемо ще се влошат, гласи Първият закон на Скот.
За тримата политици със сметки в Лихтенщайн вече е късно да променят нещо. Ще опитат, но няма да им се получи. Затова ще трябва да се справят с последствията. Може да пострадат хора, защото темата не е никак безопасна. Краят обаче е неизбежен.
Автор: Огнян Стефанов
* Коментарът е публикуван и в блога на Иво Инджев - ivo.bg, a въведението е с автор известния ни журналист.
