Да спазваш законите би трябвало да е лесно. Оказва се обаче, че за родителите на петгодишните деца, които трябва тази година да започнат предучилищна, това въобще не е така, особено ако имат нещастието да живеят в централните райони на столицата.
Не става дума за обичайните оплаквания, че един или друг чиновник е поискал подкуп – всъщност, дори и парите „под масата” не са спасение за останалите извън класирането малчугани. С рушет, или без рушвет – мисията е невъзможна.
За нас е незаконно да не ги запишем, а за училищата – да ги приемат
Един шокиращ пример е студеният душ, който получиха кандидатите за места в 6-то основно училище в София. След като канцеларията започна приема на документи още в края на април, родителите получаваха бележка, на която пише, че са поканени на родителска среща на 5-ти юни. Невинните по душа решиха, че това означава, че рожбата им е осигурена и спаха спокойно цял месец.
Докато не бяха ударени с новината, че петгодишните няма да бъдат приети. Под никакъв предлог. Било незаконно. Защо това не бе съобщено по-рано е мистерия. Оказва се, че за тях училището било длъжно да предложи специални условия. „Обърнете се към детските градини”, бе полученият съвет.
Малка утеха – защото сайтът на Информационната система за обслужване на детските заведения оптимистично уведомява родителите, че за всички деца, некласирани за детска градина, са осигурени места в училищата. Да – сигурно в Кремиковци...
По-големите учебни заведения в кварталите може и да разполагат с пространство да отделят помещения за петгодишните, но си представете ужаса да мъкнете малчугана си всяка сутрин през половин София, през зимата.
А може би не е така?
Други училища пък не са толкова стриктни. Или може би не е ясно какво точно гласи закона? Защото някои са приели варианта петгодишните да учат от 9 до 12 часа и дори да слеят пет и шест годишните в една група. Ако имате късмет, ще намерите кои са те. И ако имате още по-голям късмет, няма да сте изпуснал срока и ще се вредите за ограничените места.
Не съм адвокат и не мога да кажа защо за едни е законно да приемат детето ми, а за други – не. Интересува ме само практичната страна на въпроса – какво да правя сега?
Информация липсва...
За разлика от електронното класиране при детските градини, информация за училищата, приемащи петгодишни, няма. Няма и единен сайт, който да предложи далеч по-проста услуга – карта на учебните заведения в столицата.
На отчаяните майки им предстои тежък път – те започват да обикалят от училище на училище и да разпитват, разширявайки кръга, примирявайки се с все по-далечно местоположение в надеждата все пак да се класират.
Някои училища имат уебсайтове, от които все пак можеш да получиш информация. Други не са прегърнали чак до такава степен модерните технологии. Най-сигурната стратегия е да провериш лично – което отнема дни. За да откриеш, че си безнадеждно закъснял, защото
... няма и единни срокове.
Докато например 120-то основно училище е започнало приема на документи още от началото на април, други предпочитат май, а трети обявиха едва сега, че ще набират групи. Тоест, след като си отметнал една дестинация като безнадеждна, заслужава си все пак да провериш отново, може изведнъж да се окаже, че места има.
Хаосът е пълен и ако министерството си бе направило труда да постанови поне единни срокове за подаване на документите и класиране, може би животът ни би бил по-лесен. Защото е твърде много да искаме единна информационна система, нали? А още повече – местата да стигат.
Училищата масово закриват предучилищните паралелки
Ако живеете около Орлов мост например, споделят отчаяни родители, ви предстоят дълги зимни маршрути. Според директорка на училище в центъра, която помоли да остане неназована, причината е, че отпусканите средства от държавата са недостатъчни, а изискванията, които трябва да покриеш, за да приемеш петгодишните – твърде високи.
Далеч по-лесно е да свиеш рамене и да кажеш – това не е мой проблем, вижте в детските градини. Или за по-богатите решението е частно образование.
За много по-богатите. Защото се оказа, че
частната предучилищна е по-скъпа от университет
Да, има детски градини, които са на по-ниски цени, но задайте тайния въпрос – признато ли е обучението от МОН? Ако отговорът е да, цените започват от 300 и няколко лева на месец и стигат до 4 000, дори 6-7 000 лева на година.
Ами май ще ми е по-евтино дъщеря ми да тръгне направо в Нов български, защо да се моря с частни предучилищни? Не твърдя, че съм бедна, но не съм и чак толкова богата.
Потенциалното решения – училищата близо до метрото
За родителите, не успели да се вредят в най-близките учебни заведения, остава да проверят всички лесно достижими дестинации – като тези по линията на метрото. Все пак е някакъв вариант, имайки предвид, че много от училищата в кварталите имат места и не изискват адресна регистрация на родителите.
Защото, обикаляйки своя квартал и постепенно разширявайки кръга, накрая неминуемо излизаш извън параметъра, при който можеш да ползват предимство по местоживеене или месторабота. Да не говорим, че половин час път пеша е по-труден през зимата с малко дете, отколкото половин час с метрото – поне ще сте на сухо през по-голямата част от времето.
И докато обикалях, споделяйки информация и слухове с други родители, се питах -
Нарушени ли са конституционните ми права?
В момент на отчаяние си казах – какво пък, ще платя тези 1 000 лева глоба, за които чух, че била законовата санкция и пак ще ми излезе по-евтино от частна предучилищна или от лекарствата, които трябва да купя през зимата, пътувайки всеки ден през студа и снега.
Да, ама не – не е в това въпросът. Защото нямало да вземат детето и в първи клас. За да го запишат, училищата изискват така заветния сертификат, че е завършило предучилищна. С други думи – или намирам място сега, или дъщеря ми е обречена да остане без образование?! Звучи ми абсурдно, но в канцелариите на няколко училища учтиво ми обясниха, че просто такъв е законът. Попитах – а не са ли просто длъжни да запишат всяко дете в първи клас? Вдигат рамене.
Интегрираме роми, а за нас образование няма
Такъв е жестокият извод. Разбира се, след ходене по мъките, тичане от училище на училище, проверка на уебсайтове и около стотина навъртени телефона, накрая, по чист късмет, намерих разрешение на въпроса.
Надявам се, че и всички други родители на петгодишни са открили най-оптималния вариант. Каквото и да им е струвало това. Имат две години да си починат, защото после започва мъката с първи клас, особено ако се надяват тогава да преместят детето в по-близко училище, в което към момента няма предучилищни групи. Отново ще разчитат на слухове, на издръжливостта на краката си, на мобилния си телефон и на обнадеждаващия факт, че все пак все повече училища си правят собствени уебсайтове.
И докато ми се плаче, направо ме обзема една носталгия по комунизма,
когато учителките обикаляха домовете на бъдещите ученици, хем да се запознаят с тях, хем да ги запишат. После паралелките се сформираха според броя на децата – някои години може да са само до „Б” клас, други – да стигнат до „Д”. И място имаше за всички, в най-близкото училище, не в Кремиковци или кой знае къде.
Чудя си – какво й беше лошото на тази стратегия, че остана само носталгичен спомен за миналото?
И последно уточнение – тъй като, както вече няколко пъти гневно споменах единна информация няма, всички данни, споменати в тази статия, се дължат на лична проверка и не претендират за изчерпателност. Нямам понятие например дали наистина в училищата в по-далечните квартали има места. Нито дори дали всички в центъра са препълнени. Обиколих и звъннах на тези, за които се сетих, но не претендирам, че не съм пропуснала някое. Защото е напълно възможно ей сега да изтичате до най-близкото училище и да се окаже, че проблем няма. Както е напълно възможно и да не е така. Всичко е в божиите ръце. Успех!
Автор: Анна Уолф
