Героят на седмицата, месеца, а защо не и на годината – Кубрат Пулев, е в епицентъра на медийното внимание и народната любов.
Кобрата постигна велик успех и е в подножието на Олимп, чакайки легендарен сблъсък с недостижимия досега Владимир Кличко.
Нашето момче е непобедимо, а успехът му бе необходим повече от всякога на изтерзания българин. Не за друго, а за да се усмихне за пореден път и да се гордее. Да чуе името българско в световния новинарски поток с чест и дори да се удари в гърдите с вик „Да, това е истински българин”. И тук не става дума за самия сблъсък, дори не става дума за спорта. Мнозина ще кажат „Какво ме интертесува победата на Кубрат?”. И може би с право, но не за победата иде реч, а за посланието.
Боксът е спорт за единаци. За истински вълци. Здрави и борбени мъже, които търсят своето място под прожекторите на световната слава. При Кубрат обаче нещата са малко по-различни. Въпреки шамарите от родната федерация, въпреки липсата на условия у нас, Кобрата играе за България. Гори, поти се, търпи болка... Представя си боксовия ринг като бойно поле на честта и славата.
Доказа го точно преди седем дни. Миналата събота той просна руснака Александър Устинов с нокаут и само секунди след победата прегърна трикольора и изкрещя в камерата „България, България...”, за да покаже, че се е борил за родината. И успя. Победи. Сломи Русия на ринга. Нещо, с което не може да се похвалим в друг план. Било то при политическите или икономическите „битки” на родните управници.
Дни след успеха, Кобрата предизвика премиера Бойко Борисов на шахматен двубой. Остава редом с урока по шах, Кубрат да изнесе и лекция как се брани родината и как се отстояват националните интереси. Успех, Кобра и дано примерът ти се превърне в движеща сила за успеха на всички ни! Ние ти благодарим, че победи и изкрещя "Аз съм българин"!
Карикатура: Чавдар Тодоров
