Прасенца

Оинк-оинк е прасенце, което се цапа, мърля около себе си, храни се със силно мляскане, не се съобразява с никого. Като стане голяма свиня, Оинк-оинк може от глад да изяде собствените си прасенца. Оинк-оинк трябва спешно да бъде претворен в бъргър или смоукед барбекю и тогава ще спре да прави зулуми по цял свят.

Още: След Сирия и Асад: Режимът в Иран ли е следващ?

Още: Какво ще стане в Грузия?

Хрю-хрю е прасенце, което се цапа и мърляви наоколо също така. Когато папка, издава силни мляскащи звуци и не обича да зачита нечие мнение. Когато стане голям парасьонак, Хрю-хрю може така да огладнее, че и собствените си парасятки да схруска, неговите комунистически прародители са го правили неведнъж. Хрю-хрю просто трябва да бъде заклано в подходяща възраст и от него да се направи един курбан борш, за да няма повече възможност да върши щуротии.

Това, бих казал, е цялата политическа картина на света и рецептата за справяне със свинщините. Оинк-оинк и Хрю-хрю напоследък превърнаха милиони и даже милиарди човешки същества в такава грухтяща и лишена от мисъл биомаса. Вече не мога да прочета статия, под която някое такова създание да не се е изгрухтяло.

Обаче свинщините на това видимо ниво са резултат от недоразумения на онтологично ниво. Пропадането днес не се е самопоявило, зародило се е някъде в миналото и то под съвсем благовиден, непрасешки и поетичен образ. В началото злото е изглеждало безкрайно добро.

Още: Защо малка и бедна Молдова (не) бърза за ЕС

Още: Олаф Шолц загуби вота на доверие. Какво предстои?

Мога да приведа цитат от една песен, която нито за миг не ме е впечатлявала, не мога да я разбера и не проумявам как днешните либерали са произлезли от нея, но си е така, тя е тяхното знаме, песен за всеядността:

Imagine there's no heaven

It's easy if you try

Още: Защо Северна Корея този път не се подигра на Сеул

Още: Иран: Страх и объркване от краха на Асад

No hell below us

Above us only sky

Imagine all the people

Living for today...

Почвам от първия стих – да си представя, че няма рай. Че за какво друго биха били създадени хората, ако не да заживеят в рая, при Твореца на всичко видимо и невидимо? За да се пошматкат няколко години наоколо и да запълнят трапа ли? Не съм съгласен, Джоне. И никак не ми е лесно, както твърдиш във втория стих. Опитвам, обаче не ми се получава. Не мога да си представя свят без Бог. Същото е и с ред трети – ако искаме ад, получаваме ад. С такава мярка мерим и с такава ни се отмерва. На много места по света вече сме го и създали този ад. Как да не си го представям, като го виждам?? Над нас, вика Джон, е само небето. И то празно ли е? Без Създател, плод на случайност във Вселената? И животът ни е толкова безцелен и безсмислен? Че аз да не съм малоумен, че да повярвам на такива лъжи?

Последните два реда обаче няма нужда да си ги представям. Толкова много народ успя да порази с идеите си Джон (името му е метафора на цялата тази либерална пасмина), че вече всички живеят само за своето "днес". Не се интересуват от "утре". Малко циганска логика, да ви кажа честно. Тук и сега не е открито от западните либерали. Ден за ден се живеели векове наред много племена, не обаче и белите и европейските през последните двайсетина века. И дори да премахнем по-дълбокия смисъл на въпроса – не може да се живее само с днес, днес вече мина, в навечерието сме, следва утре (и това е метафора) – цивилизацията беше постигнала много повече, когато мислеше за утре. В момента обаче девизът е "след нас потоп", а повечето европейски политически лидери нямат свои собствени деца. И на никого не му дреме от подобни ретроградни и затормозяващи моралитети като тия моите тук.

Следите ли ми мисълта? По-нататък в текста Джон го избива на социализъм от най-чист вид, човешка справедливост, постигната с "въжета и лостове", мечтателност една такава невъзможна в този грешен свят. Блянове, мръсни блянове на хора, които си мислят, че могат сами да постигнат нещо. Такива като Джон отказаха да възприемат реалността. Като са атеисти, поне да не бяха празноглавци... В това време заклетите реалисти реализираха намеренията си и приватизираха планетата и всичко си е вече тяхно, на нас са ни оставили местенце, колкото да помръдваме съвсем леко.

За мен Джон е морален престъпник. Не, това не е поезия. Това е розово празнословие. Всички, които харесвате тази песен, сте комунисти, казвам ви го. Нищо, че се правите на либерали. Всъщност, разликите между либерали и комунисти стават все по-незабележими. Дали ще вика оинк или хрю, все е прасе. Искат и едните, и другите хем човекът да е сит, облечен, щастлив, хем да няма граници и държави, обаче от друга страна и Бог да няма – за какво ни е, само да се напъваме да изпълняваме някакви си десет заповеди, да не завиждаме, да не лъжем, да почитаме родителите си... Да имаме отношение и към Него, Твореца на всичко видимо и невидимо. Тази песен е виновна за липсата на ясни убеждения, мъжество и честност сред голяма част от световното население. Тя зарази света с бацила на комунизма, от който тук още боледуваме. Тази песен се родее с онова лукаво Радичково изречение, че дори да няма Бог, трябва да живеем така, сякаш има. Коварно предписание на оня пръв приятел по пушка на соцлидера ни ТиДжей. Какво означават думите "сякаш има"? Ако не вярваш, че Го има, тогава няма как да живееш по такива правила.

Един приятел на 6 май 2017, на празника на Свети Георги, зададе въпроса как да кажеш нещо за Бог на хора, които са прекалено свързани със света, а царството Христово не е от този свят и те трудно биха възприели някакво такова твърдение? Те познават само "тук и сега", "Living for today", а "утре" им е абстракция по-сложна за осъзнаване и от квантовата физика. И ето че стигнахме до новия биологичен вид, безбожен човек. Човек, приличащ на онова всеядно животно. Отговорих му, че имам такива приятели. Мога да им се обадя, ако имам проблем, ще откликнат веднага да ми помогнат. Но с тях не говоря за Бога, щото просто не ги интересуват подобни въпроси. Или пък са заклети атеисти и почва един ужасен спор без смисъл. Но пак си оставаме приятели. По човешки. Истинското приятелство обаче е друго. И с истинския приятел можеш да говориш за Бога. А ако все пак ти се наложи с някой светски тип да говориш на темата вяра, първо трябва да почнеш с въпроса "Ти имаш ли душа?". Ако той осъзнава наличието на душа в тялото си, тогава диалогът може и да продължи. А ако не ти разбере въпроса, налейте си по едно и продължете за мачове.

Има хора от всякакви видове и това му е хубавото на този свят, пъстър е. А интимните въпроси са нещо лично и не се коментират публично. Ще ми простите, че аз тук го правя, но то е със стратегически цели. За да се знае...

Простете ми всички, на които Джон ви е помогнал да осъзнаете нещо сериозно в миналото. Аз предпочитах Металика.

Автор: Николай Фенерски