И какво стана в крайна сметка на първите избори в новата община Сърница? Кандидатът на ДПС Неби Бозов разби кандидата на ГЕРБ Мустафа Аликанов и спечели балотажа на кметските избори със 60% от гласовете, като за него са гласували 600 избиратели повече. Отново избирателна активност бе изключително висока, над 76%. ГЕРБ и Реформаторския блок заявиха, че са договорили взаимна подкрепа, но резултатите показват, че това просто не се е случило. Дано поне да успеят да запазят мнозинството си в общинския съвет и да не се стигне до типичните за България „мнозинства по (икономически) интереси”.
С риск да стана банален, ще повторя твърдението си, че по отношение на изборните си резултати ДПС е наистина уникален политически феномен. Колкото по-негативна (и то напълно справедливо) е обществената оценка за ДПС на национално ниво, толкова по-стабилна става електоралната му подкрепа при следващи избори. През годините на прехода изчезнаха безславно десетки, ако не и стотици политически партии, сринаха се най-мощните движения на прехода СДС и НДСВ, на път е да залезе окончателно и БСП, но не и ДПС.
Много хора (повечето „наивници на средна възраст”) очаквахме, че точно от Родопите, от новата община Сърница може да повее вятърът на промяната. Затова изборните резултати от втория тур бяха толкова важни като сигнал за бъдещи политически стратегии преди общинските избори на национално ниво след половин година. Какви са поуките и как можем да ги осмислим? На първо място крайно време е да се разбере един път завинаги, че не само ДПС носи отговорност за монополизирането на етническия и мюсюлманския вот. Виновни са всички партии, които активно участват в политическия живот, особено по-големите и по-влиятелни от тях.
Искрено се надявах, че най-малкото ГЕРБ и Реформаторският блок и ще се явят заедно на изборите в Сърница, като издигнат и подкрепят обща кандидатура за кмет и единна листа за общински съветници. При всички положения резултатите им щяха да бъдат по-добри, а може би нямаше да има и втори тур… Едва ли вината е на ДПС, че дори водещите партии от управляващата коалиция разпиляват гласовете си и не са в състояние да си взаимодействат на толкова важни общински избори?
Какви са причините за тази недалновидност, която се повтаря отново и отново? Просто политиците от ГЕРБ и особено от Реформаторския блок имат нереалистична и дори идеалистична представа за поведението на избирателите на общинско ниво. Те приемат априори, че избирателите ще ги възнаградят, защото партиите им разполагат с централната власт в ръцете си и ще изпълнят обещанията си, тъй като общо взето са симпатични и почтени хора. Разочарованието от такова мислене идва в деня на изборите, когато избирателите отново за пореден път гласуват за старите кримки, за евeнтуално корумпирани и непродуктивни кандидати от партия, която едва ли е направила нищо значително за подобряване на техния живот през всичките тези 25 години. Причината за разочарованието е проста: Т.нар. „реформатори” пренебрегват действителността. В изборната политическа среда съществуват няколко основни правила за поведението на избирателите, които не трябва никога да се забравят.
Първо, избирателите не възнаграждават за минали постижения, а избират кандидатите, от които могат да очакват нещо малко, но сигурно за подобряване на живота си. Политиката няма нищо общо с религията, според която добрите дела и идеи се възнаграждават, а лошите се наказват. Старите муцуни може нищо да не са направили, но в момента, в който успеят да убедят избирателите, че този път ще реализират обещанията си, шансовете им да бъдат преизбрани нарастват.
Второ, избирателите забравят. Новите кандидати обикновено смятат, че избирателите помнят подробностите за всички минали грешки на старите политици. А това съвсем не е така. Спомням си как се удивлявах като кандидат за депутат от СДС през далечната 1991 г., че много от избирателите вече не помнеха кои са били партийните им секретари. За мнозинството от избирателите в една демократична държава политиката е само малка и незначителна част от живота им. Веднъж гласували за избраника си, те забравят за кампанията и съвсем не си водят сметка какво той прави или не прави.
Трето, избирателите не са непременно толкова взискателни по отношение на морала на политиците, колкото смятат самите кандидати. Избирателите могат да се оплакват от политиците, но прекрасно знаят, че те не са светци. Повечето избиратели са наясно, че избраниците им ще използват властта, за да преследват и собствените си интереси. Намират го за приемливо, докато политиците не прекрачат допустимите граници. За избирателите ключовият въпрос е дали политикът ще работи само за себе си или ще оказва някаква помощ за решаване и на техните проблеми.
Не само политиците, но и избирателите имат своя изборна стратегия и тактика. Особено в районите със смесено население. Дори и тези, които на са членове или симпатизанти на определена партия. Те не участват в обучения по стратегическо планиране, но си имат своя ценностна ориентация и очаквания по местоживеене, по семеен, родов, професионален, етнокултурен или религиозен признак и никога не трябва да бъдат подценявани. Крайно време е да се премахнат наслоенията в обществото, че малцинствените общности са източник на безименни електорални единици, чийто вот може да бъде лесно контролиран или купуван.
С приключването на балотажа в Сърница, на практика започна подготовката за общинските избори в районите със смесено население. Много важно е ГЕРБ и Реформаторският блок, по-добре заедно, отколкото поотделно, да се заемат с развиването на нова и модерна стратегия за предизборната си кампания. И да не забравят, че влизат в тези райони, за да се борят, а не за да събират овации, използвайки механизмите на централната власт. Политиката е игра с нулева печалба – можеш да спечелиш единствено за сметка на съперниците си. А когато тези съперници са ДПС, задачата е много сложна, както се оказа и в Сърница. Техните структури са в „постоянна бойна готовност”, а кандидатите им са отдавна определени. Както е прието да се казва напоследък: „Най-интересното тепърва предстои” !
Автор: Аспарух Панов
