Винаги съм считал, че човек трябва да има балансирана позиция относно политическата си принадлежност, виждания и поведение, която да кумулира гъвкавост и адекватност според възникналата ситуация.
Не мога да подмина предизборната обстановка в страната, въпреки усещането за липса на такава.
Към момента се разиграва сцена от махленски тип, където на пиедестал се пробутва човек с лампази, от когото се очаква да направи с раздрънкан МиГ полет на кукувичето гнездо. Отдолу аудиторията ще пляска, оръжейното лоби ще е щастливо, а България трайно ще завие към Евразия.
Видя се, че вицепрезидентът не може да бъде достатъчна противотежест на проантлантическото и прозападно развитие на България. Твърде недееспособна, излишна и сенчеста е тази административна фигура.
За протокола трябва да се отбележи, че наскоро един генерал беше кмет на Сливен. Ще се запомни с прозвището Кольо Банкета, няколко десетки милиона лева дълг на Общината, сервилничещ, зависим от партийната централа и силови групировки. Толкова за далновидния чиновник.
Електоралният мазохизъм е тежко бреме в България, но очевидно лявата дама изпитва затруднения да удовлетвори всички искания и очаквания от платилите си. Ще се суетят, докато не осъзнаят, че каквито и конгреси да се направят са безпомощни пред собствените си зависимости и неизбежния провал, който ще ги застигне.
Разбира се, моята прогноза е за победа на президент, издигнат от ГЕРБ. Не очаквам това да е Борисов. Много хора спекулират с намерението му да поеме поста на Дондуков. Това е много различна дреха за неговите плещи. Той би се кандидатирал в краен случай и е наясно, че там не е зоната на неговия комфорт.
Дилемата предполагам, че все още е по остта Дончев-Николов. Решението вероятно ще се вземе в последния момент и то ще зависи не толкова от вътрешнополитечската обстановка, колкото от външнополитическата динамика.
Автор: Захари Захариев. Коментарът първоначално е публикуван във Facebook. Заглавието е на Actualno.com.
