Трябваха ми години, за да свикна с новото име на Дядо Мраз. Дядо Коледа дойде за пръв път (в моя разумен живот) при мен през 1990 г., когато с официално решение (от 23 март) на 9-ото Народно събрание 25 декември отново стана официален празник. И той отново наближава, като БПЦ ни дари предварително с малко тишина и спокойствие.
След по-малко от две седмици всички християни ще слушат „Тиха нощ, свята нощ, Христос се роди”, над църковните куполи ще витае спокойствие и мир, вярващи и невярващи ще отпразнуват Рождество Христово като за последно – със свинско, пълнени чушки с боб и червено вино, а черните Lincoln-и и BMW-та ще са с включено подгряване на седалките, за да се стоплят премръзналите и изстрадали служители на Бога.
Но най-важното от всичко – ще посрещнем светлия празник с медийна тишина (да се надяваме), която няма да ни занимава с драмите в Българската Православна Църква. Защото тепърва това предстои да се случва.
Вчера, 11 декември, бе направена една от решителните стъпки за предпразничното спокойствие. След повече от месец траур, съпроводен с всевъзможни митрополитски словесни изяви, Светият Синод прие епископ Инокентий обратно в лоното на Българската православна църква. В съобщението, публикувано на сайта на синода, се казва: "Светият Синод, след като разгледа покайната молба на Крупнишкия епископ Инокентий и неговата писмена декларация, с която се отрича от титлата „Софийски митрополит и Наместник-председател на Св. Синод“, и от всички извършени от него хиротонии след 01. 10. 1998 г., реши: Приема Крупнишкия епископ Инокентий в лоното на БПЦ – БП и по молба на Старозагорския митрополит Галактион му определя църковно послушание да бъде негов викарен епископ, считано от днешна дата".
Епископ Инокентий се смяташе за глава на т.нар. Алтернативен синод и за един от създателите на разкола в Българската православна църква, които оспорваха легитимността на патриарх Максим.
Още най-малко 15 свещеници от Софийската епархия, които са били към синода на Инокентий, са изказали готовност да се върнат в Светия синод, както и духовници от други епархии. За такива потвърди преди 4 дни наместник-председателят на църквата митрополит Кирил и каза, че молбите им ще бъдат разгледани от съответните епархии и митрополити, от които са били преди това.
С този акт разкол в цървата вече няма. Официално. Но това сякаш е ново пренареждане на фигурите върху шахматната дъска. Тепърва ще броим кой колко пешки има в ендшпила преди последния ход на 24 февруари 2013 г. Изглежда, че Негово Високо Преосвещенство Варненски и Великопреславски митрополит Кирил към момента има числено превъзходство с осем фигури, докато недоволният дядо Николай Пловдивски разполага с три. Но пък може да разчита и на помощ от публиката, тъй като се счита, че Всерусийският патриарх Кирил е изразил предпочитанията си към Митрополит Николай.
Всичко би могло да свърши много скоро. Или още повече да се задълбочи. Топката е в Митрополит Николай, който в края на ноември се появи на заседание от зимната сесия на Светия Синод, като отговори на въпроса дали неговото идване означава, че приема сегашното ръководство на Светия Синод с: "Ще говоря след 16-ти декември".
От това, което ще ни каже зависи в голяма част мира и спокойствието в БПЦ, дело, на което покойният Патриарх Максим бе отдал живота си. Тепърва ще станем свидетели на дебата за агентурното минало на митрополитите и дали такъв човек може да оглави БПЦ. Но очевидно ще я оглави, тъй като иначе изборът ще трябва да се сведе само до три опции, защото от 14-те митрополити – 11 са били сътрудници на ДС.
Според проф. Иван Желев (началник-кабинет на българския патриарх, главен редактор на периодичните издания на Българската православна църква, директор на правителствената дирекция на вероизповеданията (2002-2008 г.) „през последните 23 години въпросът се използва за политически цели. На такъв въпрос в началото на 60-те години на миналия век Българският патриарх Кирил отговаря: „Ние нямаме две отечества! Това е нашето Отечество и ние като Църква трябва да умеем да живеем и работим за доброто на вярващите българи.“
Дано бъде направено. Дано следващият патриарх тръгне по стъпките на Патриарх Максим, който обедини всички.
Как ми се ще да вярвам, че вчерашното покаяние на Инокентий ще постави началото на обединение и спокойствие...
Карикатура: Любомир Григоров
Автор: Пламен Георгиев
