Патентните спорове са неизменна част от конкуренцията между бизнеси. Но през един конкретен сблъсък може да изведем много по-широки изводи.
Още: След Сирия и Асад: Режимът в Иран ли е следващ?
Италиански депутати в Европарламента поискаха българската марка вина Bolgare да бъде заличена, и то след като Европейската патентна комисия отсъди обратното. Според тях нашите вина засягат интереса на италианската изба Sassicaia, която произвежда вината Bolgheri, получили названието си от малко италианско селце, където преди векове следа са оставили и българи. Разликите в названията и търговския подход обаче са големи: в ударенията при сричките (при нас е на "о", при тях на “е"), във включването на иконични графични символи в етикетите на българските вина, в разминаването им в пазарните ниши и много други. За спора около патентоването на името и детайлите вече писахме - може да прочетете повече тук.
Този въпрос ще бъде разрешен юридически, но той не е единствено такъв.
Погледнато в по-широк хоризонт ясно се вижда, че българските брандове изглеждат изключително незащитени. Макар и с голям престиж във винопроизводството - никой не оспорва италианските традиции и качество - въпросът за името е много по-мащабен.
Още: Защо малка и бедна Молдова (не) бърза за ЕС
Още: Олаф Шолц загуби вота на доверие. Какво предстои?
Най-общо ни се налага да си представяме, че български бранд не би могъл да даде българско име на собственото си производство, понеже село със 131 жители в Италия използва подобно поради казионни исторически причини и същото село трябва да има фонетично превъзходство над цяла държава. Нищо, че тя се нарича българска с много повече - 7 милиона души и близо 1340 години история - основания. А марките, които успешно изнасяме навън, се броят на пръстите на едната ръка - и именно благодарение на тях сме натрупали някакъв международен престиж и разпознаваемост.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Как по-точно да се назове вино, произвеждано в България и защо то да не може да използва езиковата близост със самата държава и народ? Особено когато е подчертало собствената си неповторима и локална хубост - с красивите шевици, природа, фолклор и история. И въпросът далеч не е свързан само с вината. Ако български производител например реши да брандира българско бяло сирене, необходимо ли е той да се съобразява с всяка малка област в света, в която по историческа неизбежност и исторически размах българите са оставяли следа?
Сега нека си представим как, ако италианският бранд надделее над българския за името, би изглеждала ситуацията за всеки български производител, който иска да създаде и изнася наш продукт. Той трябва внимателно да разглежда всички възможни чуждестранни имена, които може би са използвали подобни езикови корени. Да прерови всякакви възможни каталози, за да се предпази - току-виж имал неблагоразумието да използва името на страната си, без да знае, че други от други страни използват подобно. Накрая да се увери, че някъде в дългия списък от названия, все пак може да намери място под слънцето и със сериозно нервно напрежение да се осмели да използва родното. А после да е винаги готов на съдебни битки и международни разпри.
Толкова за всичко българско.
Още: Защо Северна Корея този път не се подигра на Сеул
Още: Иран: Страх и объркване от краха на Асад
И за шевиците, над които висят заплахи - както да бъдат бродирани, така и брандирани.
