Напоследък въпросът с печатницата на БНБ започна да влиза сериозно в обществения поглед - главно чрез изявленията на бившия вътрешен министър Румен Петков. Застъпената теза стана ясна на всички – БНБ продава печатницата в чужди ръце по непрозрачен начин и така позволява на чужди интереси да се намесят при печатането на банкноти, а и на други ценни книжа, които са изключителен прерогатив точно на това учреждение.
Отговорът на БНБ беше категоричен и логично се различава от тезата на Петков – банката обясни, че при сделката с „Франсоа Шарл Обертюр Груп” (ФШОГ) става въпрос за формиране на съвместно дружество за печатане на банкноти, като това дружество няма по никакъв начин да промени дяловата собственост в печатницата.
След тези приказки наяве излиза леко малоумният, но логичен въпрос – защо се вдига толкова шум относно сделка, която изглежда тривиална и за която е много лесно да се провери кой лъже? Дали не е поради друга причина – поради декларираното намерение след изборите на 12 май тази година печатницата на БНБ да започне да печата бюлетините за изборите?
Всички в България добре помним какво стана на последните парламентарни избори – грубото погазване на Деня за размисъл, което не беше реално наказано от закона, защото се оказа, че законът няма необходимите механизми – за пореден път в поредна житейска и обществена ситуация. С други думи – вина има, виновни няма. След шумно прокламираната тогава изборна измама обаче останаха купчина въпроси, на които трябва да отговарят прокуратурата и евентуално съдът – бюлетините в Костинброд брак ли са, не са ли? Ако има брак, какво количество е? Ако няма брак, тези бюлетини за кого са били предназначени? Били ли са белязани, надписани или както щете обозначени, за да „се влеят в урните”? Досега тези въпроси не получиха задоволителен отговор, при все грандиозният следствен експеримент, който прокуратурата спретна пред журналистите с отваряне на едно пале с бюлетини. Единствената информация по същество е, че са намерени 480 хил. бюлетини, 170 хил. от които нарязани и при първия оглед не е намерена и една бюлетина, която да е белязана по някакъв начин.
Информационният взрив от 11 май тази година относно бюлетините в Костинброд повлия на изборния процес – безспорно и това всеки с капка акъл в главата го знае. Винаги, във всички демократични държави по света, изборните победи зависят не от твърдите поддръжници на дадена партия или политически кандидат, а от тези, които се колебаят и вземат обикновено в последния момент решение да гласуват. Тези хора гласуват поради някаква конкретна причина, а не на базата на дългогодишни пристрастия или на задълбочен анализ на предизборни програми на различни партии. И те накланят везните решително в една или друга посока.
Ако печатницата на БНБ започне да печата бюлетините за избори в България оттук насетне, то такива шоу-програми като тази от 11-ти май ще станат доста трудно изпълними. Ще е по-трудно и да има някакви измами – а всички знаем, че у нас на избори темата „купуване на гласове” си е част от пейзажа, ако ще милион разследвания да има. Затова е хубаво, по възможност, печатницата на една институция, която се отчита само пред Народното събрание, все пак да не остава съвсем „без политически надзор”. Нека да има „наши хора там”, не някакви "чужденци", които са с "твърде неподатлив на напрежение" характер и "трудно ще се развълнуват правилно" от българските драми – тази мисъл се върти със сигурност в главите на някои политици.
Сделката за печатницата на БНБ наистина трябва да е прозрачна. Но БНБ не е някоя си търговска банка, така че Народното събрание следва да си поиска необходимия отчет. И да обяви публично има ли, няма ли драма покрай печатницата. Народно събрание обаче, което не се ползва с особено доверие – защо ли?
