- Момче, като си учил толкова много, можеш ли да ми обясниш простичко какво е това данък върху добавената стойност, пита ме с лукава усмивка комшията бай Горан. С обръщението „Момче!” си придава важност – по-възрастен е от мен само с 15-ина години. Пада си зевзек и по въпроса усещам, че ми е подготвил капан.
- Данъкът върху добавената стойност е един от основните финансови стълбове на държавата, бай Горане. Чрез него се пълни половината от държавния бюджет. Без него няма да има пари за...
- Остави тия лакърдии за политиците – те си говорят каквото им изнася. Ти ми обясни как така една стока без данък ДОБАВЕНА стойност струва 100 лв., а с 20 процента ДДС, цената ѝ става 120 лв.? Излиза, че този данък е начислен върху цялата стойност, а не само върху добавената?
Млъкнах от изненада.
- Тая работа ми се струва една голяма лъжа - продължава бай Горан. – Да речем, че съм фермер и произвеждам домати. За да ги отгледам, плащам разходи за разсад, за аренда на земята, за поливане, за заплати на работниците и т.н. Като туря чертата, разбирам колко ми е струвало отглеждането на доматите. Начислявам си върху нея и една прилична печалба, щото и аз съм човек, и аз трябва да карам нов джип. И накрая излиза, че на мен, производителя, доматите ми излизат левче килото. Идва търговецът на едро, купува ми стоката и за да я продаде, също прави разходи – за транспорт, за наем на склад, за електроенергия, за заплати на работниците и т.н. И той накрая удря калема и си начислява печалба. На практика добавя стойност към себестойността на доматите. Да речем, че на него килото му излиза лев и десет стотинки. Добавената от него стойност в цената на доматите е десет стотинки. Според нормалната логика върху нея той трябва да дължи на държавата 20 процента данък – т.е. две стотинки. Следващият в пазарната верига е търговецът на дребно – той също има разходи, които се прибавят към платената цена от 1,10 лв. за кило домати. Така до щанда доматите ми стигат на цена 1,20 лв. Търговецът на дребно е добавил още 10 стотинки върху стойността и трябва да плати 20 процента данък върху тях – две стотинки. Така общата сума от ДДС за това кило домати ще бъде 4 стотинки, а не 20 стотинки, както е по Закона за ДДС. И няма да бъде платен от крайния купувач, а от всеки участник във веригата от производителя до потребителя. Така всичко ще бъде много по-просто.
Бай Горан ме свари неподготвен - нищо не успях да му отговоря. Прибрах се вкъщи и веднага седнах зад компютъра. Влязох в интернет и намерих Закона за данък върху добавената стойност. Четох, четох – никъде в него не прочетох що е то добавена стойност. А нали точно тя е в основата на този закон.
Според речника на infograf.bg: "Брутната добавена стойност е измерител на стойността на стоките и услугите, произведени на една територия за даден период от време. Тя представлява разликата между крайната стойност на произведената продукция и стойността на изразходваните за нейното производство стоки и услуги (наричани още междинното потребление)."
Излиза, че комшията ми е прав. Тогава защо законотворците ни са нарекли така отрочето си - ЗДДС? Според мен отговорът е прост. Защото не им пука как ще го кръстят, стига хазната да се пълни и да има пари за обществени поръчки, спечелени от „наши фирми”. Важно е и да има вратички за далавера – чрез укриване на данъчни задължения по ДДС и чрез източване на ДДС с вериги от фиктивни сделки и търговци. Едва ли някой може да каже колко са циганите, станали срещу 200-300 лв. собственици на фирми с многомилионни дългове към НАП от данък добавена стойност.
Според данни от медиите годишно държавата ни губи между 700 и 750 млн. лв. – платени от крайния потребител.
Ясно е, че такъв закон трябва да има – има го в почти всички развити държави. В Япония обаче името му е най-коректно – Закон за данък върху потреблението.
Автор: Ангел Атанасов
