Подслушването на политици у нас все повече се превръща в сапунена опера. Един доста сериозен проблем, съвсем резонно поставен от изявени противници на Борисов, се търкаля в медиите, коментира се от кого ли не, неглижира се и така има вероятност отново да бъде заметен под килима. В същото време той дава поводи за доста въпроси, а и за размисъл.
Главният въпрос е дали само подслушването на политици, когато е без разрешение, е скандално. Не е ли също толкова скандално неразрешеното подслушване на обикновените граждани? И ако не ставаше въпрос за политици, а за някакви активисти от средна ръка, щеше ли да се вдигне шум? В най-новата ни история има поне десетина подобни скандала, включително и с журналисти. До момента няма наказан виновник и няма оптимизъм подобно нещо да се случи в бъдеще.
От десетилетия в медиите изтичат какви ли не записани разговори - и с политици, и с хора от бизнеса. Когато това се случи, на всички им е много забавно и никой не се пита как, аджеба, това нещо се е озовало някъде другаде, извън служебните места за съхранение на подобни файлове.
Тук има една ясна норма и тя е колкото законова, толкова и етична - само при лица с достатъчно доказателства за престъпни деяния могат да се прилагат специални разузнавателни средства. Така е по закон. На практика е по-различно. Обявяват се, примерно, трима бизнесмени за ОПГ. И слушайки тях, службите закачат за слушане и куп други лица, включително политици. Това звучи като съшито с бели конци обяснение, но в голяма част от случаите може да се е получило точно така.
Например, разговорът между депутата Александър Паунов и Васил Божков на тема протести. Точно него визират обясненията, че политик може да е бил подслушван, ако е говорил със законно подслушван заподозрян в престъпление. По тази линия всички, говорили с Божков, са били слушани най-внимателно. Въпросът е защо законът е направен така, че да може да се допуска подобен вариант? Или може би нарочно е така направен?
Дори прословутият запис на Борисов с нежните му думи за Караянчева явно не е достатъчно силен сигнал, че у нас всеки може да бъде подслушван, даже премиерът. И най-вече той. Защото, както се оказа впоследствие, подслушван е бил и служебният премиер Стефан Янев, преди да поеме този пост.
Очевидно забавлението с бръмбарите е добило воайорски измерения. Противно е дори да си помисли човек що за урод трябва да си, за да навлизаш по този начин в личното пространство на когото и да е - било за пари, било за повечко пари.
Говорейки за неправомерно използване на СРС-та, някак забравяме, че технологично отдавна съществуват всякакви джаджи и софтуери, с които нито ти се налага да искаш разрешение от някого, нито да се отчиташ кого и защо подслушваш. Спай-технологиите са общодостъпни, стига човек да е достатъчно грамотен да борави с тях. И платежоспособен, разбира се.
Така всяко подслушване добива други измерения, защото на практика всеки може да подслушва всекиго. Това в деловите среди отдавна се знае и няма да видите сериозен бизнесмен, който да си води сериозните разговори по смартфон. Умните хора ползват най-прости телефони с копчета, при които и локализацията е по-трудна. Няма да видите и сбирка на хора от бизнеса, на която телефоните не се събират и поставят в нещо метално. Защо? Защото никой в нашата държава не е застрахован срещу подслушване. И така е от десетилетия. Ако днес има някаква надежда това да се промени, тя е основно в Бойко Рашков - човекът, който от години алармира за неправомерното използване на СРС-та и за унищожаване на материали от подслушвания.
Това, че Борисов, бидейки премиер, си дрънка глупости по общодостъпния телефон, не значи, че не си води важните разговори по съвсем друг. Човек с неговия опит в и около службите прекрасно знае как стоят нещата.
Затова нека да не се заблуждаваме - използването на СРС-та е само част от проблема. Само тази част, която е свързана с институциите. Тя е важна, защото се ползва държавен ресурс за лични цели - било за да дойдеш на власт, било за да останеш на власт. Другата част е безконтролното използване на технологиите за бизнес цели, което е друга тема. То съществува в целия свят, като понякога засяга и световни лидери - помним Уотъргейт, помним Меркел, бясна на САЩ, както и редица други по-малки и по-големи скандали.
Войната на слушалките обслужва основно политици, но всички знаем, че зад тях стоят хората с парите. Тази война никак не е забавна. Напротив, от нея до Оруелската реалност има само една крачка.
По тази причина е важно в най-скоро време да имаме резултат от проверката - да стане ясно кой кого е подслушвал и защо. И ако наистина лидерът на ГЕРБ си е позволил да ползва държавна служба, държавна техника и държавни служители, за да подслушва опонентите си, да понесе съответната отговорност.
Автор: Евелина Гечева
