Предстои поредният безсмислен президентски вот. Дори не сме в началото на и без това вероятно рехавата предизборна кампания, а вече ни занимават с тежки компромати. Вместо аргументи, адекватни позиции по обществени въпроси и деклариране на отговорност, чуваме пазарска врява, празна от съдържание реторика и заявки за велики проекти, които едва ли не ще променят светлото бъдеще на страната.
Гласоподавателите дори не са обстрелвани с обичайните сладки лъжи, които се очаква да консумират, преди вота в началото на ноември. Някои от кандидатите ни за президент откровено не са достойни за уважение. Те приемат своето издигане като шоуспектакъл, като панаир, като изява зад скарата на селския мегдан.
В медийното пространство се разпространяват лозунги като от манифестации, появяват се предизборни анимационни герои, и заедно с близките си, хората вечерят с клишета и баналности. От ефира всеки самозванец крещи, че Той е радикалната промяна, която ще настъпи в българската държавност и с мазни пръсти от поредното партийно гуляйстване с местните структури скоро ще вее националния флаг, като почне кошмарът на предизборната кампания.
Кандидатът за "Дондуков" 2 ще тръгне да обикаля от град на село, яхнал метлата на народното отчаяние и доверчивост, понеже разбира, че някакви хора разчитат на него и чувствата са взаимни, защото и той разчита на тях. Тази целокупна удовлетвореност е или скрепена с финансов облог, или с малко красиво лицемерие.. Зависи кой от какво има нужда.. И така до безсмисления ден на размисъл...
От тези ли да избирам?! Тези, на които мъртвите души в избирателните списъци, са най-ценният електорат. Тези, които ще натискат президентския стол с пазарувания вот сред неграмотни, но хитри туземци. Тези, на които интелигентна България каза много пъти „Не!” на продължили с месеци протести!
От тези ли да избирам?! Тези, които изтръпват при мисълта за въвеждането на образователен ценз и мажоритарно гласуване, защото ще разклатят устоите на мафиотската им структура, която наричат партия. Тези, които нямат нищо против изборния туризъм, но се правят на кълвани от щъркели, когато избягалите поколения на страната ни трябва да упражнят своя вот в чужбина. Тези, които мразят от дъното на душата си образованите и честни хора, защото в тях виждат нереализираното си свое „Аз”..
От тези ли да избирам?! Тези, които почитат продажността и меркантилните интереси. Тези, които отровиха моралните ценности с дебелокожието си и развратената си съвест. Тези, които си мислят, че институцията Президент може да мине за бистро, от което да се мятат кюфтаци и чалга на гласоподавателите.
Благодаря! Не ща! Смисъл не намирам!
Въпреки отвращението си, на 6 ноември ще ида за гъби след като ида до секцията! Ще гласувам без убеждение, че съм избрал правилното за себе си. Ще гласувам, както досега съм правил, защото смятам, че нямам право да Ви казвам всичко това, да Ви споделям мнението си, ако не съм от тези, които участват с вота си в обществените дела.
Ще Ви кажа и още нещо, но не се сърдете. Вие също няма да имате морално право да протестирате, недоволствате, да псувате на маса със салата и ракия, да ругаете и да викате „всичките са маскари!”, ако на изборите не идете до урните! И ако не се възползвате от уникалната възможност да се питаме като граждани чрез националния референдум.
Защото да си гражданин, уважаеми читатели, не е обидно! Морално е! Ако се държим като граждани на тази страна, все ще намерим смисъл да изберем, дори и от тези! Ако се държим като граждани, ще потърсим и начина да променим избирателната система. Ако се държим като граждани, които не поставят беленето на чушки за лютеница в неделния ден пред правото си на вот – има смисъл! Ще има смисъл, уважаеми госпожи и господа!
Автор: Румен Скрински
