Бащата - бизнесмен, синът - политик. Дядото - наследник на империя, а сестрата - перла в короната... на някоя обществена поръчка. Майката пък прави маникюр, а в свободното си време има фирми.
У нас няма нищо по-трагикомично от това да установите крепките връзки между, да речем, даден бизнес, подземния му живот и публичните изяви на неговите представители. Загърнали се в бели плащове, досущ като девици, те често обясняват сложните взаимодействия на офшорните си сметки на Британските Вирджински острови с плантациите от слънчогледи в Тракия. След като си въобразят, че са успели да убедят нищо неподозиращия редови гражданин, такъв тип имотни люде скачат напред. И се заселват в политиката, като си намират бързо балъци за ортаци. Или обратното. Важно е да потекат свежите пари. Източникът им няма значение, законът - също, правилата пък са за това - да се променят бързо в пленарна зала. А чорбаджиите чакат отвън, покрити под мантия невидимка.
Ако търпението им се изчерпа, надигат вой, ако това не стигне - плетат интриги вътре сред ортаците си. И ги дебнат да омекнат като вносни презрели смокини. Така дивакът с ланците изяжда свежия плод, а ортакът - люспите. Иначе гнилият вкус остава за излъганите, които все още виждат стабилност от върха на бунището. Без фирма не може. Без партия - също. Ортаците са навсякъде, където има за жънене. А диваците са пуснати, за да прибират реколтата, понеже зли очи дебнат навред.
Затова побързайте, че има още за усвояване. Бъдете или ортак, или дивак. Бъдете безгласна буква в мрачен дневник и минете на стаж поне през една обществена поръчка. А от лоялността ви ще зависи успеха. Но помнете - все още много кладенци стоят празни.
Автор: Румен Скрински
