Силно земетресение от 5,3 по Рихтер разтърси района на Вранча в Румъния тази нощ. То събуди Северна България, а много наши зрители сигнализираха за труса. Така Нова телевизия анонсира събитието на изминалата нощ. В почти същия стил действаше и bTV.
За да бъдем възможно най-информирани, телевизиите, естествено, подложиха на кръстосан разпит дежурния сеизмолог в БАН. Жената беше лаконична – за този регион трусовете са характерни, няма данни за щети, принципно и няма сериозни афтършокови вълни т.е. вторични трусове.
Пълна скука, особено в този празничен период, така дефицитен на новини. Крайно недостатъчно – затова и последваха въпроси от сорта на това земетресение, сравнено с "другото" преди извествно време в същия район (бел. ред. – автор на питането е Анна Цолова) какво е?! Не беше обаче достатъчно – появи се и клет репортер в Русе, който обясняваше как трусът е разтревожил силно жителите на града, но точно в момента на площада – към 7:00 часа сутринта, няма никой по улиците и няма кого да пита, за да сподели колко се е паникьосал. Повече подробности обаче как русенци са усетили разместванията на земните маси ще научим в следващите новинарски емисии, добави с апломб пратеникът (на Нова телевизия).
За да няма повече затруднения за колегите рано сутрин, предлагам при отразяване на земетресение, от което, за тяхно рейтингово съжаление, не са възникнали щети и няма ранени или жертви, да подхождат към новината по следния начин:
1. При явна липса на сензационност, да не забравят врачките и астролозите за коментар. Те винаги ще могат да вкарат елемент на уплаха и да привлекат хората към толкова важното събитие – има земетресение все пак, не се случва всеки ден! Или се случва – по-добре да не питаме дежурния сеизмолог, че ще вземе да ни каже.
2. Когато ще се прави включване на живо, добре е да бъде намерен предварително паникьосан събеседник. Рано сутрин в разгара на зимата това е по-трудничко – затова репортерът има все пак приятели във Facebook, които да помогнат. Приятел в нужда се познава, колеги. Освен това по-достоверната паника може да се симулира по-добре при финансов стимул – примерно известно процентче от излъчените реклами в сутрешния блок, да кажем 10 на сто. Само за ден е, а ще бъде вдигнат рейтинга.
3. Ако нямате достатъчно бюджет – все пак е криза, предлагаме следният сценарий, но за неговото изпълнение задължително ще трябват повече хора. Телевизиите обаче имат екипи, да не се скръндзят поне в това. И така - репортерът отива пред произволно избрано жилище, но по възможност да е на първия етаж. Преди това един от придружаващите го оператори прескача през терасата, вмъква се под леглото на спящия дълбоко – заради паниката, не за друго, средностатистически жител. Следва бурно земетръсно разклащане, което да подсили ужаса. Ако пък сте намерили и почерпила се предната вечер жертва, усилията в пресъздаването "на живо" на труса даже ще са по-малки. За да се измъкне невидим операторът и да не се говори после за разни ала-бали като монтаж, репортерът хвърля пиратка пред вратата – гърмежът ще ошашави съвсем страдащия и без това от психоза български народ и ще прикрие отстъплението, а и ще допринесе за графата "щети от земетресението". Оттам-насетне настойчиво помпане на звънеца на шашардисаната жертва на земетръсния шок – репортажът ще върви по вода!
4. Детайлно и хронологично припомняне на разрушителни земетресения в съответния регион. За Вранча говорим, да му се не види – от лесно по-лесно. Сигурно има даже и клипчета в YouTube, за които не трябва да се изръсвате за авторски права.
5. Припомняне какво се прави при силно земетресение – може водещият/водещата да се гмурне с ефектен плонж под масата. Това даже е полезно и смекчава гневната зрителска реакция, че пак тия, журналята, преувеличават. Повтарям - полезно и приятно!
Вероятно бих могъл да се сетя и още нещо, обаче ме върти главата, все пак ми е едно такова празнично. Наздраве на всички и да си пожелаем да няма поводи за ползване на наръчника.
Автор: Ивайло Ачев
