10, 11, 12 май – петък, събота, неделя. Моментът наближава. Момент на избор и на отговорност. Мислите се блъскат трескаво, душата е празна.
Така се чувстват повечето българи, имащи право на глас, само три дни преди предсрочните избори.
Битката за гласове става все по-жестока, а ироничното е, че колкото повече политиците се нахъсват и малкото, решили да гласуват, се отказват.
За кого?
Надявам се на знак, в съня или ... Това е истината – няма за кого, не остана, а трябва , за да има България и да останем!
Дори тези, които имат представа кого ще задраскат в бюлетината, са някак като удавници, хванали се за сламка.
Нищо не е ново, отдавна и до болка познати физиономии.
„Да”,” Не”,” Не зная” – по този начин се редуват отговорите на повечето хора, които съм питала дали ще гласуват. И някак безстрастно, уморено звучат гласовете им.
Избори на късмета. Това ще са изборите на 12 май 2013 г.
Късмет старите да са си взели поука и наистина да работят за избирателите си и късмет новоизпечените политици да използват вдъхновението си за народа.
Аз също ще гласувам, трябва да гласувам. Чакам знака.
