В отчаяние и сетни сили българската образователна система роди поредното недообмислено решение (4-годишните да тръгват на предучилищно обучение, засега прието предложение на първо четене на ниво комисия в парламента), с което иска да превърне безпомощността си срещу неграмотността в могъщо оръжие, което да създаде велики литератори. Моменталният въпрос, който изниква в съзнанието ми, е мислителите на новите правила дали имат деца? А вторият - откъде са го взаимствали, защото не се е чуло и видяло никъде по цял свят подобен абсурд. Ясно, ние ще сме първите. Трети важен въпрос - защо България все е първенец по абсурдите?
Персонал, годен да обучава 4-годишни бебета (да, на тази възраст децата все още са бебета) на четмо и писмо, имаме ли? А учебни материали, подходящи за възрастта на бъдещите предучилищници? Или вече имаме една фирма, която е толкова услужлива, че е в пълна готовност веднага да започне печатането им? Даже аз предлагам раждането да се извършва само с изпит. Не го ли издържи новороденото, да си седи в майка си и никакво излизане, докато не научи материала от всички 9 месеца, в които е спало и си е развявало байрака и пъпната връв.
Но нека спрем дотук с негативизма и да обърнем палачинката от позитивната страна на казуса, тъй като досега светът е оцелял, защото се е смял (и защото не е бил ръководен от БГ началници). Предлагаме Ви 3 решения, които е възможно да доведат до подобряване на средата за живот у нас, докато 4-годишното ни пале е на предучилищна:
1. Родителят винаги може да се извини на работодателя и да го помоли да си тръгне от работа, като каже, че предучилищната е нещо ново за неговото дете и сега викат майките и татковците, за да им дадат насоки.
2. Родителят може най-сетне да се образова (безплатно), докато обяснява уроците на децата си.
3. Родителят е изобретателен и винаги може темата да се превърне в нова причина за организиране на протест.
Гаранцията за грамотността, уважаеми, съвсем не е в основата на това, дали детето ще посещава предучилищна още от бебешка възраст. Въпросът е в качеството на предоставяната услуга и в превъзпитанието в семейството. Незнайно за кой път се опитваме да решим проблем, като предлагаме решение, без да търсим първоизточника на причината. А още по-жалко е, ако сте решили, че въвеждането на задължителното предучилищно образование за 4-годишните ще реши проблема с липсата на места в детските градини, а още по-малко - демографския срив в България! Смятате ли, че е редно детето да плаща за невежеството на своите родители и нерядко - за незаинтересоваността на своите учители?
Автор: Моника Георгиева
