След референдума през 2016 година Brexit беше основната тема във Великобритания. Но след като в края на януари 2020 година Островът официално напусна Европейския съюз, от сърцата на британците сякаш падна камък. Те най-после сложиха край на постоянните спорове между съседи, приятели и роднини.
Още: Олаф Шолц загуби вота на доверие. Какво предстои?
Още: Как тайните служби на Сирия са се учили от нацистите
Изследванията на социологическите агенции сочат, че темата за отношенията с ЕС вече дори не е в топ 10 на въпросите, които занимават жителите на Обединеното кралство. В последното проучване на Ipsos икономиката и инфлацията заемат водещите места, а Европа е важна тема за едва пет процента от британците.
Символични ползи и категорични щети
Още: След Брекзит: Повече от половината британци искат обратно в ЕС
Още: Шенген съвсем не е зона без граничен контрол
Още: Защо Северна Корея този път не се подигра на Сеул
Привържениците на Брекзит постигнаха своята цел и темата за тях явно вече няма значение. Нито една сериозна политическа сила в страната не си поставя за цел да отмени решението за напускане на Общността. Независимо от факта, че Брекзит сви брутния обществен продукт с четири процента, както и че по-голямата част от населението вече съжалява за взетото решение.
Какво постигна Обединеното кралство с новата си независимост? Не много, казват експерти на инициативата “Обединеното кралство в променяща се Европа” към Кралския колеж в Лондон. Те проследяват различията между Обединеното кралство и ЕС в различните икономически сфери. “Борис Джонсън говори много за използването на “новите свободи”. Но съвсем малка част от тях се реализира”, обяснява Янике Ваховяк, която е част от инициативата.
Още: Иран: Страх и объркване от краха на Асад
Още: Ще има ли достатъчно газ и на каква цена през зимата
Промените в разпоредбите, предприети от Великобритания досега, са по-скоро символични – например възможността да се продава вино в бутилки с по-различен грамаж. А икономическата полза остава неясна.
За сметка на това вече има нови бариери пред търговията с най-важните партньори. Несигурността по време на процеса на отделяне от ЕС пък доведе до ограничаване на инвестициите. И за огорчение на много от привържениците на Брекзит броят на имигрантите сега е по-висок, отколкото преди напускането на ЕС - над 700 000 души за една година, което е рекорд.
Още: Сривът на рублата: Русия в собствения си капан
Още: Върви ли Грузия към революция?
Още: На Острова са притеснени: Предстои война с Русия, а ние се готвим да я загубим
“Най-сетне свобода” - но какво донесе тя?
Здравният сектор е най-зависим от чуждестранни работници. Британското правителство издаде близо 100 000 визи за лекари, болногледачи и други медицински кадри само за година. По-голямата част от тях не са от ЕС.
Лондончанката Дейрдре Йегър е била сред онези, които преди четири години празнуваха раздялата с ЕС. За нея моментът е бил вълнуващ - "най-накрая свобода!". Това, което я е дразнело в ЕС, е бюрокрацията, която според нея е била твърде раздута, твърде недемократична и твърде далеч от реалностите на живота в собствената ѝ страна. Ясни предимства от Брекзит тя не съзира, но пък не вижда и недостатъци. Синът ѝ, който е с тежко увреждане, е настанен в социален дом, а мъжът ѝ, който страда от болестта на Паркинсон, се нуждае от постоянни грижи. Според Деирдре няма проблем с медицинското обслужване. Единствената разлика била в това, че преди болногледачите били от ЕС, а сега са от Африка или Азия. Деирдре изобщо не съжалява, че Великобритания е напуснала ЕС.
По много теми Лондон вече няма думата
Още: Лондон и Париж обединяват усилия в борбата с нелегалните мигранти
За икономиста Джулиан Джесъп новата система всъщност е по-добра. Вместо неконтролируемата имиграция от ЕС, сега в страната идват само добре обучени кадри в секторите, в които такива липсват. Джесъп е един от малкото икономисти на Острова, които подкрепят Брекзит. Той смята, че в миналото компаниите са разчитали прекалено много на евтината работна ръка от ЕС, вместо да инвестират в нови технологии. И това е довело до недостатъчната производителност на Великобритания.
„Брекзит даде повече поле за действие, но сегашното правителство е твърде предпазливо, за да го използва“, твърди той. Новите търговски споразумения със САЩ, например, трябва да са основна цел, независимо от факта, че преговорите по тях в момента са в застой, смята икономистът. По отношение на финансовия сектор и в областта на изкуствения интелект Джесъп смята, че е по-добре Великобритания да се дистанцира от ЕС, който е силно ориентиран около правилата и регламентите, и да се насочи повече към САЩ.
Янике Ваховяк също смята, че Великобритания може да спечели от изкуствения интелект. Но на много разговори по темата Лондон вече не присъства. Например в Съвета по търговия и технологии между ЕС и САЩ, в рамките на който министри обсъждат глобалните тенденции. Освен това Брюксел има и друго влияние - като голяма икономическа сила ЕС е в състояние да създава факти и да определя стандарти, към които се ориентират и другите държави. Обединеното кралство не разполага с тази възможност. ЕС е динамична система, която непрекъснато се развива, а Обединеното кралство ще трябва да избира дали да я следва или не.
„Но всички тези въпроси се обсъждат само измежду специалисти, а не на семейната трапеза или в кръчмата. Хората не искат повече да спорят за Брекзит“, казва Дейрдре Йегър.
Източник: Дойче веле
