Комисията по досиетата да се закрие, защото хем е орган, съставен на партийна основа, хем нарушава Закона за държавната тайна. Това поиска независимият народен представител Велизар Енчев.
Искането на Енчев само по себе си се приема като скандал, но ако се вгледаме в него, ще видим, че в него има логика. А освен логика, има и основание да се иска сметка от Комисията по досиетата за работата ѝ. Но всяко нещо по реда си.
Първо – логиката на закриване на комисията. Освен че съставът ѝ се избира от парламента т.е. от тези, които всъщност са олицетворение на поговорката „Пременил се Илия, погледал се – пак в тия”, Комисията всъщност извършва „изследователска дейност”. Това е записано в чл. 10 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. С други думи – кучетата си лаят, керванът си върви. Докато няма Закон за лустрация, докато няма забрана бивши членове и сътрудници на ДС да не пипват каквато и да е обществена служба, Комисията по досиетата ще е само залъгалка за медии, когато новинарският поток е твърде беден.
Второ – точно залъгалческата природа на въпросната комисия е крайно опасна. Вчера (19 април), в сутрешния блок на Нова телевизия, членът на комисията Екатерина Бончева така и не отговори на обвиненията на Велизар Енчев, че заради Комисията по досиетата може да бъде разрушен животът на сътрудници на разузнаването ни. Бончева се качи на високия пиедестал на моралното превъзходство, но когато става въпрос за човешки живот, за това да служиш на една целите на една държава, нещата са прости и винаги са били – не изоставяш своите.
Ако е вярно, то е абсолютна държавна измяна да не е добре заличено точното време на изпращането на шифрограми от посолствата ни към родината и да се вижда кой е източникът. Говорим за информация, която е от жизнено значение за държавата. А сега, по думите на Енчев, до нея достъп би имал както сульо и пульо, така и някой заинтересован да спре или накаже възможен теч в полза на България и в ушърб на друга държава. Сътрудничеството е чудесно нещо за пред прожекторите, но зад тях оцелява по-силният - винаги е било така. И когато предаваш козовете си, няма как да искаш силна държава.
Енчев предлага бюджетът на Комисията по досиетата да иде в БАН. Защо не, в крайна сметка? Тази Комисия е просто лукс, след като няма Закон за лустрация. Ченгетата не ги е страх от някакви си преписки и дописки, след като контролират медийната среда в достатъчно голяма степен. На мен например не ми пука кой е ченге - пука ми да няма достъп до обществен ресурс. Така че всякакви вопли как няма да си завършим Прехода, ако я няма тази Комисия, са просто вой за рейтинг. Преходът няма да го завършим, докато ченгетата са на власт. А те са там вече 26 години. Но докато не бъдат наистина принудени да се махнат, там и ще си останат – независимо колко досиета им извадим. Само със съд може да стане - но и съд няма.
Автор: Ивайло Ачев
