Когато публикувах статията - призив за набиране на средства за съществуването на приюта за кучета на Animal Rescue Sofia, знаех, че ще има гнусни коментари. Това, обаче, което се изписа, като коментари под статията надхвърли и най-мрачните ми неочаквания.
Някои са се опитали да вкарат капка здрав разум, но не са много. Може би е имало хора, които са започвали да пишат, но просто не са изпратили мнението си, осъзнавайки, че човек сътворил израза: „МНОГО КУЧКАРИ ОЛИГОФРЕНИ ИМА, ТЕЗИ ДАЖЕ ПАРИ ИСКАТ ЗА ДА СИ КУПУВАТ ИМОТИ.” няма необходимият сърдечен или друг ресурс, за да промени позицията си и да прояви съпричастност.
Ето и водещите бисери по темата без редакторска намеса:
„Това са тези дето хората са им виновни, когато куче ухапе дете ли?”
Не, това са тези, които се опитват да няма бездомни кучета по улиците. И нещо повече - тези животни да не са толкова изстрадали, гладни, болни, пребивани и логично – озлобени срещу хората, за да ги нападат.
„Ами доволните 2300 кучета да им съберат парите, ние хората какво общо имаме? За нас тези не са се погрижили с нищо. „
Кучетата пари не могат да съберат, защото са кучета. Но хората имат много, много общо. Първо, тези от тях, които са изхвърлили тези животни на улицата. Които не са кастрирали кучето, което притежават, не го контролират, а после отново изхвърлят кучилото в кофата за боклук.
Имат общо и тези хора, които хранят кварталните кучета, убедени, че вършат добрина, която обаче стига до пределите на входа и някак не може да премине прага на дома им.
Има общо и това, че живеем в общество, където всичко е свързано – средата, която обитаваме – улици, сгради, природа, хората и другите живи същества, с които щем не щем взаимодействаме. И точно заради манталитета: „Мен това какво ме интересува...”, стигаме до абсурдната ситуация да се роптае срещу глутниците по улиците, но да няма желание да участва в разрешаването на проблема и подобряване на положението.
НИЕ СИ ЖИВЕЕМ В НАШИЯ СВЯТ, АМА ВИЕ ИСКАТЕ ДА ИДВАТЕ В НЕГО ЗАЕДНО С ТЪПИТЕ СИ ПОМИЯРИ, И ТРЯБВА ДА ВИ ИЗГОНИМ!
Да, много българи днес живеят в техния си свят. И не допускат никого, не само кучетата, но и хората. И както днес подминат някое куче или коте в беда, утре ще подминат и човек или дете. И не, не преувеличавам, защото няма разлика в отношението към животните и това към хората. Съпричастността, умението да съчувстваш и да помагаш се намират на едно място – сърцето.
МНОГО КУЧКАРИ ОЛИГОФРЕНИ ИМА, ТЕЗИ ДАЖЕ ПАРИ ИСКАТ ЗА ДА СИ КУПУВАТ ИМОТИ
Не, не искат да си купуват имоти. Искат да се грижат за това, което вие не искате да виждате пред дома си или на улицата, за да може някой, който има сърце да отиде и да го приюти в своята къща.
Тези хора, не избират работното си място, а се молят, където има възможност за могат да продължат да изпълняват мисията си – тежка, нископлатена и с ненормирано работно време.
Не съм психолог, но вече има достъп до всякаква информация в мрежата и малкото дете знае, че отношението към животните говори много за човека.
Ето и малко научна информация за хората, склонни на жестокост към животни
Според проучване от 1997 година, направено от Масачузетската общност за предотвратяване на жестокостта над животни и Североизточния университет в Масачузетс, насилниците на животни са 5 пъти по-склонни да извършат престъпления срещу хора, и 4 пъти по-склонни да извършат престъпления, свързани с имущество (обири,палежи и т.н.) ,в сравнение с личности без минало на насилие над животни. Много изследвания в психологията, социологията и криминологията през последните години демонстрират, че обикновено насилниците на хора имат история на сериозна и повтаряща се жестокост над животни. -
Ето и едва три, от хилядите причини да имате куче у дома:
1. Кучето засилва имунната система – има проучвания, според които децата на семейства с кучета, всъщност по-рядко страдат от екземи.
2. Собствениците на кучета се възстановяват по-бързо след сърдечен удар – хората прекарали сърдечен удар, които имат домашни любимци, живеят по-дълго от тези без.
3. Кучето е предпоставка по-рядко да изпадате в депресия.
И отново призоваваме за съпричастност!
Автор: Евгения Гигова
