Имало някога едно Кралство. Зад тежките му порти своя прекрасен живот водели кралското семейство и всички техни поданници. Едно нещо обаче не било както трябва, чужденците не били добре дошли по тези земи. Хората в кралството много се страхували да отворят портите, за да не нахлуят жители от други земи и да заграбят златото, от което били изковани паветата по улиците им.
Това, последното, няма нищо общо с приказката. Беше казано в съвсем реално време от изпълнителния директор на благотворителна организация в Брайтън Анди Уинтър. Точно преди да подеме антибългарска кампания заедно с още няколко съзаклятници от британския парламент. Поводът са европейските трудови ограничения за България и Румъния, които ще паднат в края на 2013 година. Но не думите: "Улиците ни не са павирани със злато”, а последвалото го изказване на Найджъл Фарадж: "Ако аз бях млад българин без алтернатива, вече щях да си стягам багажа и да замина за Лондон", ме доведоха до последвалите размисли.
Аз съм от младите, безперспективните, и същевременно съм и от тези, които още не са си стегнали багажа и не са заминали. И тези думи ме обиждат лично, обиждат ме и лозунгите, с които англичаните искат да спрат инвазията на българските емигранти в родината си.
Първо, явно двамата господа са почитатели на фантастиката и ужаса като жанр в киното, защото представата им за орди зажаднели "крадци на работа" от българи (не споменавам румънците, защото и те не ги споменават!), които нападат Кралството, ми прилича на сцена от филма "Заразно зло". Зомбираните емигранти къртят павета и крадат хляб от витрини, както зомбитата на Мила Йовович разкъсваха жертвите си. Интересува ме лично, дали знаят, че в повечето големи градове в България също има павета, а в София са жълти! Така че не ни се хвалете с камъните си.
Второто, в Англия и в момента има млади българи, които са отишли, за да учат или да работят, и знаят колко трудна е реализацията в чужбина. Никой от тях не е стъпил на върха на пирамидата с пристигането си в Кралството. Работата им прилича на бригадите от социалистическо време, на които са ходели майка ми и баща ми – берат разнородни плодове и зеленчуци, работят в кланици, парници, по заведения за бързо хранене. Заедно те образуват обществото на невидимите, онези, които англичаните не биха забелязали, но не заради мъглата.
Трето – времето! Вестник Guardian пише, че антирекламната кампания срещу българите (а румънците?!) ще включва послания като "Моля, не идвайте тук – непрекъснато вали". Скъпи англичани, в България също вали – дъжд, сняг, градушка. В два от четирите ни сезона редовно има мъгла, която държи повече от един следобед. При нас времето също не е определящо за състоянието на духа, българите сме си били потискани дълго време, а депресията ни е втора природа. За подобни случаи си имаме хубава поговорка: "Ако се страхуваш от мечки, не ходиш в гората". Та времето и евентуалните му влияния върху настроението не ни стряскат.
Държа да знаете, господа, че щом вие не ни искате на ваша територия, едва ли ние ще ви поискаме на наша. Не ви искаме и заради случаите на: Мартин Георгиев, който вашият Майкъл Шийлдс за малко не уби, заради случая като този на починалия мотоциклетист, който отново ваш гражданин уби, шофирайки след употреба на алкохол. Още по-малко ви искаме пък заради педофилите Пол Ренаф и Колин Тъкър. А вие се страхувате да не ви вземем жилищата, дори след саможертвата на 32-годишния Пламен Петков, който спаси 5-годишно момиченце от удавяне, но намери смъртта си в морето край английското графство Западен Съсекс.
Най-лошото е, че след всичките извинения, които използвате в подкрепа на това, че българите са "опасни емигранти" не казвате ясно, от кои емигранти точно ви е страх. Реално ще накажете белите роби, онези, които ви вършат нископлатената работа, за сметка на едни други "емигранти", които дори не се регистрират, когато пристигнат. Не е редно да спекулирате с името на държава, която се бори за мястото си в Европейския съюз, докато вие искате да излезете от него. Не е редно да измествате фокуса на проблемите си върху идващите от България хора, за да си спретнете малко политическо скандалче. Не е редно да злоупотребявате с търпението на едно поколение, което може и да подмине вашата врата, независимо, че ще бъде широкоотворена.
Има още много дестинации за посещение и още много места, на които може да се работи. Англия не е единствената държава с "неограничени възможности", няколко са, и името им не започва само с буквата "А".
Автор: Десислава Мирчева
