След пандемията от коронавирус училищата не трябва да се върнат към "нормалното". Нова ера настъпва. Тя трябва да даде тежест на учителите, преосмисляйки функциите им, и да сложи край на тиранията на тестовете и безмилостната конкуренция за местата на Лигата (бел.ред. - най-добрите университети в света). Така започва анализът на Ниам Суини - учител по здравни и социални грижи и криминология в Cambridge Sixth Form College, публикуван от The Guardian. (Примерите в текста на автора са от английската образователна система.) Actualno.com ви представя коментарът на преподавателя.
Още: Германия ли е виновна за високите цени на тока в Европа
Още: Защо Гърция има толкова много пари
През последните седмици, директорите на училища и колежи забравиха за всички задръжки и условности. Въпреки 10-годишно реално съкращаване на финансирането и продължаващите опасения от съкращения, образователната професия се изправи пред предизвикателството Covid-19 и я посрещна достойно.
От детските училища до колежите за допълнително образование колегите са се укрепили в своите общности, грижейки се за децата на ключови работници и тези, изложени на риск от заразяване, като същевременно стават дистрибутори на храни и доставчици на основни социални услуги.
Стотици хиляди учители и помощен персонал са заети вкъщи, опитвайки се да осигурят система за подкрепа на родителите и да се придържат максимално близо до познатата рутина за деца и младежи. Мнозина подготвят онези, които в Англия ще държат изпити за GCSE и A-нива, или водят онлайн учебни курсове и помагат за курсови работи за студенти.
Още: След Сирия и Асад: Режимът в Иран ли е следващ?
Решенията и подкрепата от Министерството на образованието обаче са бавни, по-скоро като реакция. За тях пресата научава преди професионалистите - не били кооперативни, не сътрудничели. А в момента именно ръководители на училища и колежи, местни власти и профсъюзи са запълнили празното пространство, освободено от централната власт.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Едно е ясно, когато това приключи, обществото ще бъде коренно променено. Децата и техните семейства, училищните и колежните общности ще се нуждаят от значителна подкрепа за справяне със заболявания и тежки загуби, промените в заетостта и у дома.
Никой възрастен или дете няма да бъде пожален от последиците от пандемията. Когато излезем от социалната дистанция и изолация, децата и младите хора и техните семейства ще се нуждаят от помощ за управление на психичното здраве, самочувствието, приятелството и отношенията по между си.
Образованието също трябва да се промени. Не можем просто да се върнем към статуквото. Една трета от учителите активно мислят да напуснат професията в следващите пет години - има криза за набиране на учители. Ролята на работещите в образованието е сведена до минимум, а тези, обучаващи деца със специални нужди, получават обидно ниски заплати, които не отразяват тяхното значение за общността.
Още: Как тайните служби на Сирия са се учили от нацистите
Още: Шенген съвсем не е зона без граничен контрол
Отмяната на тестовете на SAT и публичните изпити беше правилното решение (бел.ред. - във Великобритания тази година няма да има такива). Тази криза ще бъде засегната не само от завършващите ученици 2019/20г. Образованието, физическото и психическото здраве на цяло едно поколение са застрашени. Децата на NHS и други ключови работници ще видят родителите си изтощени и изложени на най-големия риск за здравето в последните сто години.
Когато се върнем на училище, всичко ще бъде различно - и трябва да е различно. Трябва да си зададем основния въпрос: каква е целта на образованието?
Когато дойде моментът, ние, професионалистите, експертите, трябва да започнем да формулираме отговора. Трябва да сме готови да влезем в новата реалност на образователната система, която цени професионалната преценка на учителите.
Не можем да продължим да имаме система, в която близо 3000 деца със специални образователни потребности и увреждания да нямат постоянно място в училище. Не можем да продължим да имаме изпитна система, която оставя една трета от учениците, обозначени като неуспели.
Използването на образованието за идеологически и политически пинг-понг, при който се провалят на най-уязвимите, трябва да приключи. Не можем да продължим с токсичната изпитна система, която се основава на военно обучение в класове; остарялата учебна програма, избрана от този, който се случи да управлява образованието в момента; и и изпитна система, която е отговорна за драматичното повишаване на психичните заболявания при децата и юношите - заради стреса, тревогите и напрежението.
Трябва да спрем тестовете, които като колело за хамстери, претоварват и прегряват психиката на децата. Не можем да продължим да разрешаваме на 16-годишните да държат 33 часа GCSE изпити, когато образованието и обучението в страната продължават до 18 и повече години.
Трябва да спрем да приемаме A-нива като "златен стандарт", само защото те са били такива отдавна. Нашата образователна система трябва да признава постиженията на всички и не трябва да продължава да сочи с пръст онези, които поемат по пътя на професионалното образование като по-малко достойни или по-малко ценни.
Трябва да спрем образователния "пазар" и празното разиграване, да прекратим практикуването на училища, които се състезават помежду си за ученици, резултати и места в Лигата.
Не можем и няма да продължим да бъдем тероризирани от Офстед, надмощна система за отчетност, която прекратява кариерата на училищните ръководители и учители, обезкуражава професионалното сътрудничество, стимулира нивата на стрес и вреди на тези, които работят в най-бедните райони.
Тази пандемия ще навреди на тези, които са изложени на най-голям риск: хората с несигурна заетост, тези в квартири под наем и всички, които само преди седмици правителството определяше като неквалифицирани - основно работници в училищата, магазините, сферата на услугите, социалните грижи, доставките, полицията, военните, здравните и медицински работници.
Ако сега не признаем жизненоважното значение на приобщаващата образователна система и положителното въздействие, което тя може да окаже върху развитието на по-справедливо общество, тогава, опасявам се, никога няма да го направим. Трябва да използваме ситуацията, в която сме изправени сега, за да прекратим бедността и неравенствата в образованието на децата и на обществото.
